Понятието грях се разми покрай учението за "новото създание"Още от времето на пророк Валаам е документирана стратегията на Сатана за изсмукване на силата от божиите хора и за начина те да бъдат незабелязано привлечени на негова страна.
Тази стратегия се нарича "ГРЯХ"
/в някои среди позната като "грешка", "компромис" или "изключение"/.
Тази дума ни беше толкова добре позната в момента, в който повярвахме. Знаехме какво стои зад нея, какво в живота ни оскърбява Бог и това водеше до покаяние, което умива, очиства,и ни дава нов старт.
Имаше дълъг период, в който ясно виждахме пред себе си, че освен че плати за нашия грях, и ни измъкна от сигурна смърт, Исус Христос постави СТАНДАРТ за начин на живот.
Всеки разбираше че щом обича Бог, не може да си позволи: да мрази някого, да бъде груб, да говори зад гърба на хората, да лъже, да е неискрен лицемер, да се има за нещо повече от другите...., не можеше да си позволи безразличие към проблемите на хората около себе си.
Стандарта на живот се изразяваше с два стиха: Галатяни 5:22-25 и 1Коринтяни 13. Стремяхме се към това, бяхме искренни, Божият Дух се чувстваше удобно в сърцата ни, понеже там имаше достатъчно много място за Него в старанието ни да му угаждаме.
Това беше времето, когато църквите растяха неимоверно бързо.
Църквата, в която служих по това време достигна до 1100 човека, като службите бяха в сряда и неделя, оформиха се около 40 домашни групи, мисии по села и близки градове. Всяка сутрин /с изключение на неделя и понякога събота/ имахме молитвени събирания от 5часа сутринта до 7-8 часа в продължение на няколко години, независимо дали валеше дъжд, сняг или дървото се пукаше от студ. Намирахме как и къде.
Бог променяше нас и хората около нас, ставаха чудеса, освобождения, изцеления.
Цели класове в училищата приемаха с радост добрата новина за спасението и вечния живот.
Ще попиташ: Какво стана? Къде е всичко това сега?
Нищо не става изведнъж. За това написах поредицата: "Защо угасват помазаните", за да опиша оръжията, на които неусетно станахме жертва.
Те нямат НИКАКВА сила върху нас, освен ако самите ние не си дръпнем спусъка. Гордостта, себелюбието и непокорството към Божието слово са барута, който
собственоръчно възпламеняваме.
Е, станахме "нови създания". И докато някога това определение се виждаше в живота ни, постепенно остана само титлата.
Колко удобно се оказа учението твърдящо, че без значение как живееш, щом си повярвал в Христос твоето спасение е гарантирано.
Бог/Татенцето/ е винаги с тебе, независимо как се държиш с хората около тебе.
Все пак Той е платил за всичките ти грехове до края на живота ти, така че какво да се притесняваш: ти си "ново създание" дори да греши, то не съгрешава /като партията навремето:"Права си дори, когато и грешиш"/,
понеже Бог не вижда вече греховете ти, понеже те гледа през Христос.
И резултатите не закъсняват:
Човек, който току що е крещял и обиждал брат си, се кача на сцената
и сърцераздирателно започва да пее, колко много обича Бог,
друг бие жена си в къщи, но това никак не му пречи да говори дръзновенно за разбиранията си по Божието слово,
трети си позволява съвсем осъзнато да лъже, но скоро след това вече се наслаждава в "божието присъствие" и като излезе не се чувства виновен пак да излъже.
Други двама хващат човек, бият го, после лъжат в полицията че това не е така, след което единият от тях се изправя и започва да проповядва за Божията любов и дълбочините
в Божието слово.
Младежи си правят секс без да се притесняват, излизат на сцената и пеят на Христос
как е всичко за тях, излизат по време на проповедтта за по цигара и после айде пак в църква.
Нали Бог ни е приел такива, каквито сме, Защо да не си останем същите?
Не е ли гнусно?
Бог дали приема всичко това? О, забравих. Ние сме специални.
За нашите грехове Бог е сляп.
Той ни гледа само през кръвта на Исус.
Не знам дали осъзнаваш колко си прав. Само че какво е отношението ти към тази пролята кръв?
Евреи 10:14-21 "Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават. А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: - "Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя: "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече". А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,..."
Да така е, но Бог продължава с предупреждение няколко стиха след това:
Евреи 10:26-31 "Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си". Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог."
Това е писано към вярващи хора, не към невярващи.
Думите на Христос"не ви познавам, махнете се от мене, вие, които вършите беззаконие..."
са казани към хора, които в името на Исус са изгонвали бесове, вършили велики дела...
Те не са ли "нови създания"?
Явно отговора идва от Откровение на Йоан към Сардийската църква:
" на име си жив, но си МЪРТЪВ..."
Мисля че християните се самозабравихме в мнението си отностно нашата неповторима безценност.
Апостол Павел предупреждава християните да внимават отностно старозаветните примери и да си вземат поука ЗАЩОТО, ако Бог не пощади питомната маслина, от къде ни идва самочувствието че ще пощади дивата, присадена към корена на питомната маслина?
Дали един евреин преди 4000 години е струвал по-малко от един повярвал в Христос езичник днес?
Мъчи ме един въпрос?!
Ако Отец ни гледа през Христос, през кого Христос гледаше църквите описани в
Откровение на Йоан, защо винаги започваше със "зная делата ти", толкова ли се интересува от това какви ги вършим, уж не сме оправдани чрез дела , към доста от тях каза: "покай се", а към някои :"ако ли не, ще дойда скоро при тебе и ще вдигна светилника ти" или " и ако не ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях" -/християни държащи учението за разделяне вярващите на миряни и служители/,
и Откр.2:23"...И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърдца; и ще въздам на всеки от вас според делата му."
Защо не въздаде според вярата ни?
Може би защото както Яков казва: "вярата се познава от делата ти"
Не знам дали Бог може да ти стане противник, въпреки че е писано че "Бог на горделивите се противи..", но съм сигурен че с действията си ти можеш да му станеш противник. Съвсем собственоръчно и осъзнато.
Това, което излиза от нас е плода, който може да каже какво е дървото, не информационната табела пред него, нито какво мисли самото дърво за себе си.
И евреите се мислеха за Авраамови деца, но Исус им каза че ако това беше наистина така, щяха да вършат Авраамовите дела. А според това, което ги видя да вършат Той бързо определи кой е баща им...
Предлагам, вместо да се самозалъгваме и да казваме на черното-бяло и на бялото-черно, да вземем да си четем Словото, което Бог ни остави, не за откровения и чепкане, а за напътствие за успешен живот.
Да се покаем от все сърце за всичко, с което сме правили компромиси и да вървим напред в пътя на освещението: "Понеже това е Божията воля - вашето освещение.."
"В това се прославя Отец, да давате плод и плодът ви да бъде траен"
Ето ти и служение и начин да прославяш Бога.
Малахия 2:17"Дотегнахте Господу с думите си; Но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, дето думате: Всеки, който върши зло, Добър е пред Господа, и Той благоволява в тях; Иначе, къде е Бог на правосъдието? "
Учението за "новото създание" казва: Всичко е направено, ти няма нужда да правиш нищо. Ти не можеш да се промениш, Бог трябва да те промени. Бог е с тебе без значение как живееш, важното е да търсиш "преживявания" с Него.
Библията обаче казва:
1Йоан 1:6/Нова разширена версия/
"Ако твърдим, че имаме взаимоотношения с Бога, а все още живеем в тъмнина, ние лъжем и не живеем според истината. 7. Но ако живеем в светлината както Бог живее, ние споделяме живота един с друг, и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. 8. Ако твърдим че нямаме грях, ние единствено мамим себе си и истината не е в сърцата ни. 9. Но ако изповядаме греховете си пред Бога, Той винаги е верен да ни прости и да ни очисти от греховете ни. 10. Ако претендираме, че никога не сме съгрешавали, ние напълно противоречим на Бога и Го изкарваме лъжец. Такова твърдение единствено прави явно нашето невежество относно Бога."
1Йоан 3:3 /Нова разширена версия/
"Всички ние, които очакваме с нетърпение Неговото идване стоим в готовност, като имаме за образец блестящата чистота на живота на Исус. 4. Който живее в грях е непокорен към Бога. Грехът е непокорство. 5. Несъмнено знаете че Христос дойде с цел да ни избави от греха. В Него няма грях, и грехът не е част от Неговия план. 6. Никой, който живее дълбоко в Христос не върши постоянно грях. Никой от тези, които практикуват грях, не са се вгледали добре в Христос. Те са го разбрали съвсем погрешно. 7. Така че, скъпи мои деца, не позволявайте някой да ви отклони от истината. Човекът, който върши правда е праведен, точно както видяхме това в живота на нашия Месия. 8. Който живее в грях, принадлежи на дявола, защото той съгреши още от началото. И причината поради която се яви Божият Син е да унищожи делата на дявола. 9. Хората, които са заченати и родени от Бога не вършат постоянно грях. И как биха могли? Божието семе е дълбоко вътре в тях, и ги прави това което са. Не е в природата на родения от Бога да съгрешава и да парадира с греховете си. 10. Ето разликата между Божиите и дяволските деца: Този, който не практикува праведните пътища не е от Бога, а също и този, който не обича брата или сестра си."
Новият човек, който е по образ и подобие на Бог е положен в нашият дух, когато се новородихме.
Бог дойде и направи в нас своето жилище и Духът Му се нанесе там. Но отговорността този нов човек да завладее и душата ни е наша.
Отговорността по събличане и обличане е оставена на нас.
Бог няма да го направи без тебе и да си раздаде на себе си награди пред престола.
Той ни е дал сватбена премяна, дали ще я облечем или не, е част от нашия избор дали да го следваме.
Ефесяни 4:22-24 "...да СЪБЛЕЧЕТЕ, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се ОБЛЕЧЕТЕ в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината."
1Петър5:5 "ОБЛЕЧЕТЕ смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат."
Всяко дете носи генетичният материал на баща си. По тази причина хората сме толкова различни.
Божият генетичен материал си има своите характерни белези и характеристики.
Старият човек си има своите характеристики, новият човек също си има своите характеристики.
Виж и сравни, на кои характеристики отговаряш. Какво имаш да СЪБЛИЧАШ "отностно предишното си поведение" и какво да ОБЛИЧАШ.
Отговорността е наша а и по този път вървим всички заедно.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СТАРИЯ ЧОВЕК:
горд и високомерен, лесно се сърди, бързо се настройва, много трудно прощава, никога не си оставя магарето в калта, винаги знае всичко, не приема съвети, не обича да дава, много обича да го ласкаят, много обича да получава, не може да се сработва с хората около себе си, мрази тайно, обсъжда всяка слабост, която забележи, храни се от провалите на останалите, това го прави значим, винаги търси изгодата, много мрази да е ощетен, не обича да е втори, обича да изпъква над другите, усмихва ти се и дори може да те прегърне, въпреки че преди малко те е обсъждал и ти си е надсмивал, не го интересуват останалите стига той да е добре, не понася авторитет над себе си, постоянно намира за какво да мърмори, оплаква се дори когато всичко е наред, сребролюбив, чревоугодник, невъздържан, на него не може да се разчита, немърлив е, мързелив е...
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НОВИЯ ЧОВЕК:
Галатяни5:22./Нова разширена версия/
"Но какво се случва когато живеем по Божия начин? Духът Му ни прави обичащи, щастливи, спокойни, търпеливи, мили и сърдечни, добри, верни и преданни, 23.благородни и себевладеещи се. Срещу такъв начин на поведение няма закон. 24.Сред онези, които принадлежат на Христос, всичко свързано с ходенето в собствения ни път и безмисления отзив към това, което всеки друг нарича потребност, е унищожено за добро-разпънато на кръст. 25.Откакто сме избрали този начин на живот, живота на Духа, нека да ви уверим, че ние не го държим просто като идея в главите си или като чувство в сърцата си, но упражняваме всичко това във всеки детайл от нашия живот. 26.Това означава, че няма да се сравняваме един с друг, дори някой да е по-добре, а друг по-зле."
Нека Бог и Неговото мнение имат върховенство в живота и разбиранията ни като Негови ученици!
Колосяни3:1-16/Нова разширена версия/
"1. Така че, ако сте решили сериозно да живеете този нов възкресенски живот с Христос, действайте по този начин. Преследвайте нещата над които Христос властва. 2. Не бъдете носени от течението, с очи вперени в земята, погълнати от нещата точно пред вас. Гледайте нагоре, и внимавайте на това което се случва около Христос, защото там е истинското действие. Виждайте нещата от Неговата перспектива. 3. Старият ви живот е мъртъв. Новият ви живот, който е вашия истински живот – въпреки, че е невидим за наблюдателите, е с Христос в Бога. 4. Когато Христос (Който е вашия истински живот, помнете това) се появи отново на тази земя, вие ще се появите също с истинската ви и славна същност. Междувременно, нямайте нищо общо с тъмнината, както Христос няма нищо общо с нея. 5. А това означава да унищожите всичко, което е свързано с този път на гибелта: безразборни сексуални връзки, нечистота, похот, да вършите каквото ви се иска и когато ви се иска, и да посягате към всичко, което ви се прииска. Това е живот оформен от неща и чувства, вместо от Бога. 6. Заради неща от този род Божият гняв ще пламне.
7. Не отдавна и вие вършехте всички тези неща и не знаехте нищо по-добро. 8. Но сега знаете по-добрият път, затова уверете се, че всичко това е изчезнало окончателно: лош характер, раздразнителност, подлост, ругатни, мръсни приказки. 9. Не се лъжете един друг. Вие се отървахте от стария човек и от живота, който живееше, 10. и станахте нов човек, който продължава да се обновява в познанието да бъде като Създателя си. 11. Думи като еврейски и не-еврейски, религиозен и нерелигиозен, вътрешен човек и външен човек, нецивилизован и примитивен, роб и свободен, не означават нищо. От сега нататък всеки е определен от Христос, всеки е включен в Христос. 12. И така, избрани от Бога за този нов живот на любов, облечете се с дрехите, които Бог подбра за вас:
състрадание, доброта, смирение, кротост, дисциплина. 13 Бъдете уравновесени, доволни и от второто място, бързи да прощавате обиди. Прощавайте толкова бързо и напълно колкото Господ ви прости. 14. И без значение какво друго обличате, носете любовта. Тя е вашата основна, универсална одежда. Никога не бъдете без нея. 15. Нека мирът на Христос ви държи в съгласие и хармония един с друг. Престанете да се разделяте и да вършите своите собствени неща. И развивайте отношение на благодарност. 16. Нека Словото на Христос да ви управлява и води. Дайте му изобилие от свободно пространство във вашия живот."
Бог да е с всеки, който го следва с искренно сърце!
Нека отвърнем на любовта Му с любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар