Нима е толкова огромна любовта му към нас хората?
Явно - ДА!!!
Няма как да не съм безкрайно щастлив че вярвам в Живият, Възкръсналият, Обичащият...!
Неговите мотиви и чувства не са се променили и до днес и въпреки че се възнесе в небесата, Той е глава над своето тяло -църквата, и все още се стреми към това да спаси тези, които вървят към сигурна смърт. Не е възможно да сме Негово тяло, а да мислим различно от главата Христос. Той беше пратеник на Светлината, носещ живот, мир с Бога и напълно различен модел на взаимоотношения.
Днес Исус отново ходи между хората, чрез своето тяло със същите мотиви.
Ти част ли си от Него?
Пратеник на Светлината.
Едва ли има християнин, който да не знае за така нареченото "Велико поръчение", което Исус Христос даде на нас повярвалите в Него:
Мат. 28:19 "Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
Колко от нас с ръка на сърце могат да си признаят че отминават това с мисълта:"Това не е за мен, аз не съм мисионер, има си хора за тази работа.
Нека се опитам да ви дам малко по различен поглед върху мисионерската дейност.
Това, един християнин да не иска да направи нещо добро за някой друг, да си харесва удобната позицийка на слушател на проповеди и поучения, състоянието на "консуматор" е истински тревожното в цялата тази наша църковна действителност.
Мисионерството е далеч повече от това да си стегнеш багажа и да отидеш в далечна страна, където да проповядваш Божието Слово.
Мислите ли че християнинът е човек без мисия? Дали Бог ни е оставил да си живеем както си искаме, да правим каквото ни душа поиска?
Моето мнение е че всеки има мисия на този свят, което те прави "мисионер".
Мисията на някой е да занесе Божието Слово до народи, които никога не са чували за спасението и за името Исус. Мисията на други е да подкрепят тези, които са оставили уюта на дома си и са тръгнали по тоя нелек път чрез своите непрестанни молитви или финанси.
Не всички можем или сме призвани да отидем, но всички можем да сме съпричастни, понеже сме едно тяло.
Христос не даде заръки към отделни личности, понеже с тяхната смърт, щяха да си умрат и заръките. Той даде заповед на църквата, Неговото тяло, на нас като на организъм, чийто части са взаимосвързани. Всеки вижда как пръстите на ръката обгръщат чашата и я поднасят към устните.
Заблуда е да си мислим че пръстите са вдигнали тази чаша. Участвала е цялата ръка, много мускули на тялото, импулси от мозъка, вестибуларен апарат и какво ли още не.
Оставяйки хората в ролята на ръката да се оправят сами, понеже това си е тяхната работа, без да имаме съпричастност, взаимовръзка, помощ, ни прави да се дистанцираме от тялото, прави ни инвалид.
1Кор. 12:25-26 "..., но частите му да се грижат еднакво една за друга.
И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея."
Какво ни пречи?
Едно от основните неща, които ни правят саможивци, затворени в удобното ни местенце са нашите претенции.
Претенции че знаем всичко и няма нещо, което да може да ни впечатли, камоли да ни раздвижи.
Претенции че трябва да получаваме.
Още от времето на комунизма в манталитета на българина е залегнало разбирането че на нас все нещо ни се "полага", че трябва да ни се дава, че всички са ни длъжни.
В църквите това също не можа да се промени. Съвременният "Аврам" така и не успя да излезе от "бащиния си дом".
Нас ТРЯБВА да ни обичат, да ни обръщат внимание, да получаваме помощи, да ни хвалят, да ни съжаляват.
"Църквите на запад имат. Нека те да ходят по света да носят евангелието. И да не забравят да ни пращат помощи."
Така е във взаимоотношенията ни, така е със съпричастността ни/искаме да са съпричастни с нас, но когато се наложи ние да сме, или го правим с неохота или си казваме:"Това си е негова работа, Бог да му помогне"/.
Когато получаваме сме щастливи и сме добре, когато се наложи да даваме- въздишаме.
Следваме политиката: "Като получа, тогава ще дам. Ако ме обичат ще обичам. Ако се интересуват от мен, може и аз да се заинтересувам/ако ми се занимава/. Ако ми се дава- ще ги харесвам, ако не - ще им намеря кусурите."
Това е всичко друго, но не и Христовото учение и заповеди.
Редно е човек да се замисля от време на време, на кой Бог служи. Защото нашият Господар Христос ни е дал заповеди, които ще прегледа, кой как се е съобразявал с тях като се върне.
Неговите заповеди са : "Давайте и ще ви се даде. Правете на хората това, което искате те да правят на вас. Ако обичате само тези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особенно правите? Не правят ли това и езичниците?"
Повече от явно е че Божият път е път на даване /тук не говоря за пари/.
В Йоан 3:16 се казва:" Бог толкова обикна света че ДАДЕ..."
Когато имаме проблем с това да дадем нещо, то ние имаме проблем с любовта.
Всеки иска да познава повече и повече Бог, но как?
Ние си имаме отговори: четене, молитва, теологично образование......и т.н.
Да, но и Бог има отговор как да го познаваме повече и повече:
1Йоан 3:7-8"...всеки, който обича - роден е от Бога и ПОЗНАВА Бог. Който не обича - НЕ познава Бог. Защото Бог е любов. 16. ,който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него."
Когато дойде момента на великото отсъждане на Бог, Той ще възнагради онези действия подтикнати от любов и загриженост, но и ще осъди липсата на такива.
Матей 25:34-45 Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35.Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36.гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37.Тогава праведните в отговор ще му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
38.И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
39.И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40.А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
41.Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.
42.Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43.странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.
44.Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45.Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.
Докато на едните не им беше безразлична съдбата на тези, които са гладни, са болни, са в затвора, са в нужда и предприеха действия, то на другите не им пукаше особенно и предприеха бездействие.
Да обичаш Бог и Неговата любов към хората да живее в тебе е двигателя на това, да идеш в онзи край на света, за да занесеш евангелието на хора, които имат крещяща нужда от Исус, също както и ти си имал, и някой е дошъл до теб.
Това е двигателя да се молиш за хората, които отиват, да помагаш за посрещане на материалните нужди в борбата за спасението на тези хора.
Това е нещото, което те кара да не си безразличен към всички онези хора на работа, в квартала, или роднини, които имат нужда да видят нещо различно от философия или религиозно насочен кръжок.
Бог обича страшно много хората, чак даде живота си за тях, същите тези, за които често не ни пука.
Ако проводника /ние/ е злато тая любов ще протече към тях, ако е камък- не.
Само дето накрая всичко ще мине през огън, и колко ли злато ще остане?
Християнинът е пратеник на светлината, а не светулка във буркан!
Димитър М.Димитров
Няма коментари:
Публикуване на коментар