Защо угасват помазаните ?! 4 Грях? Какво беше това?

Понятието грях се разми покрай учението за "новото създание"

Още от времето на пророк Валаам е документирана стратегията на Сатана за изсмукване на силата от божиите хора и за начина те да бъдат незабелязано привлечени на негова страна.
Тази стратегия се нарича "ГРЯХ"
/в някои среди позната като "грешка", "компромис" или "изключение"/.

Тази дума ни беше толкова добре позната в момента, в който повярвахме. Знаехме какво стои зад нея, какво в живота ни оскърбява Бог и това водеше до покаяние, което умива, очиства,и ни дава нов старт.
Имаше дълъг период, в който ясно виждахме пред себе си, че освен че плати за нашия грях, и ни измъкна от сигурна смърт, Исус Христос постави СТАНДАРТ за начин на живот.
Всеки разбираше че щом обича Бог, не може да си позволи: да мрази някого, да бъде груб, да говори зад гърба на хората, да лъже, да е неискрен лицемер, да се има за нещо повече от другите...., не можеше да си позволи безразличие към проблемите на хората около себе си.
Стандарта на живот се изразяваше с два стиха: Галатяни 5:22-25 и 1Коринтяни 13. Стремяхме се към това, бяхме искренни, Божият Дух се чувстваше удобно в сърцата ни, понеже там имаше достатъчно много място за Него в старанието ни да му угаждаме.
Това беше времето, когато църквите растяха неимоверно бързо.
Църквата, в която служих по това време достигна до 1100 човека, като службите бяха в сряда и неделя, оформиха се около 40 домашни групи, мисии по села и близки градове. Всяка сутрин /с изключение на неделя и понякога събота/ имахме молитвени събирания от 5часа сутринта до 7-8 часа в продължение на няколко години, независимо дали валеше дъжд, сняг или дървото се пукаше от студ. Намирахме как и къде.
Бог променяше нас и хората около нас, ставаха чудеса, освобождения, изцеления.
Цели класове в училищата приемаха с радост добрата новина за спасението и вечния живот.

Ще попиташ: Какво стана? Къде е всичко това сега?

Нищо не става изведнъж. За това написах поредицата: "Защо угасват помазаните", за да опиша оръжията, на които неусетно станахме жертва.
Те нямат НИКАКВА сила върху нас, освен ако самите ние не си дръпнем спусъка. Гордостта, себелюбието и непокорството към Божието слово са барута, който
собственоръчно възпламеняваме.

Е, станахме "нови създания". И докато някога това определение се виждаше в живота ни, постепенно остана само титлата.
Колко удобно се оказа учението твърдящо, че без значение как живееш, щом си повярвал в Христос твоето спасение е гарантирано.
Бог/Татенцето/ е винаги с тебе, независимо как се държиш с хората около тебе.
Все пак Той е платил за всичките ти грехове до края на живота ти, така че какво да се притесняваш: ти си "ново създание" дори да греши, то не съгрешава /като партията навремето:"Права си дори, когато и грешиш"/,
понеже Бог не вижда вече греховете ти, понеже те гледа през Христос.
И резултатите не закъсняват:
Човек, който току що е крещял и обиждал брат си, се кача на сцената
и сърцераздирателно започва да пее, колко много обича Бог,
друг бие жена си в къщи, но това никак не му пречи да говори дръзновенно за разбиранията си по Божието слово,
трети си позволява съвсем осъзнато да лъже, но скоро след това вече се наслаждава в "божието присъствие" и като излезе не се чувства виновен пак да излъже.
Други двама хващат човек, бият го, после лъжат в полицията че това не е така, след което единият от тях се изправя и започва да проповядва за Божията любов и дълбочините
в Божието слово.
Младежи си правят секс без да се притесняват, излизат на сцената и пеят на Христос
как е всичко за тях, излизат по време на проповедтта за по цигара и после айде пак в църква.
Нали Бог ни е приел такива, каквито сме, Защо да не си останем същите?

Не е ли гнусно?
Бог дали приема всичко това? О, забравих. Ние сме специални.
За нашите грехове Бог е сляп.
Той ни гледа само през кръвта на Исус.

Не знам дали осъзнаваш колко си прав. Само че какво е отношението ти към тази пролята кръв?

Евреи 10:14-21 "Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават. А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: - "Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя: "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече". А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,..."

Да така е, но Бог продължава с предупреждение няколко стиха след това:

Евреи 10:26-31 "Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си". Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог."
Това е писано към вярващи хора, не към невярващи.
Думите на Христос"не ви познавам, махнете се от мене, вие, които вършите беззаконие..."
са казани към хора, които в името на Исус са изгонвали бесове, вършили велики дела...
Те не са ли "нови създания"?
Явно отговора идва от Откровение на Йоан към Сардийската църква:
" на име си жив, но си МЪРТЪВ..."

Мисля че християните се самозабравихме в мнението си отностно нашата неповторима безценност.
Апостол Павел предупреждава християните да внимават отностно старозаветните примери и да си вземат поука ЗАЩОТО, ако Бог не пощади питомната маслина, от къде ни идва самочувствието че ще пощади дивата, присадена към корена на питомната маслина?
Дали един евреин преди 4000 години е струвал по-малко от един повярвал в Христос езичник днес?

Мъчи ме един въпрос?!
Ако Отец ни гледа през Христос, през кого Христос гледаше църквите описани в
Откровение на Йоан, защо винаги започваше със "зная делата ти", толкова ли се интересува от това какви ги вършим, уж не сме оправдани чрез дела , към доста от тях каза: "покай се", а към някои :"ако ли не, ще дойда скоро при тебе и ще вдигна светилника ти" или " и ако не ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях" -/християни държащи учението за разделяне вярващите на миряни и служители/,
и Откр.2:23"...И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърдца; и ще въздам на всеки от вас според делата му."
Защо не въздаде според вярата ни?
Може би защото както Яков казва: "вярата се познава от делата ти"


Не знам дали Бог може да ти стане противник, въпреки че е писано че "Бог на горделивите се противи..", но съм сигурен че с действията си ти можеш да му станеш противник. Съвсем собственоръчно и осъзнато.

Това, което излиза от нас е плода, който може да каже какво е дървото, не информационната табела пред него, нито какво мисли самото дърво за себе си.
И евреите се мислеха за Авраамови деца, но Исус им каза че ако това беше наистина така, щяха да вършат Авраамовите дела. А според това, което ги видя да вършат Той бързо определи кой е баща им...

Предлагам, вместо да се самозалъгваме и да казваме на черното-бяло и на бялото-черно, да вземем да си четем Словото, което Бог ни остави, не за откровения и чепкане, а за напътствие за успешен живот.
Да се покаем от все сърце за всичко, с което сме правили компромиси и да вървим напред в пътя на освещението: "Понеже това е Божията воля - вашето освещение.."
"В това се прославя Отец, да давате плод и плодът ви да бъде траен"
Ето ти и служение и начин да прославяш Бога.

Малахия 2:17"Дотегнахте Господу с думите си; Но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, дето думате: Всеки, който върши зло, Добър е пред Господа, и Той благоволява в тях; Иначе, къде е Бог на правосъдието? "

Учението за "новото създание" казва: Всичко е направено, ти няма нужда да правиш нищо. Ти не можеш да се промениш, Бог трябва да те промени. Бог е с тебе без значение как живееш, важното е да търсиш "преживявания" с Него.

Библията обаче казва:
1Йоан 1:6/Нова разширена версия/
"Ако твърдим, че имаме взаимоотношения с Бога, а все още живеем в тъмнина, ние лъжем и не живеем според истината. 7. Но ако живеем в светлината както Бог живее, ние споделяме живота един с друг, и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. 8. Ако твърдим че нямаме грях, ние единствено мамим себе си и истината не е в сърцата ни. 9. Но ако изповядаме греховете си пред Бога, Той винаги е верен да ни прости и да ни очисти от греховете ни. 10. Ако претендираме, че никога не сме съгрешавали, ние напълно противоречим на Бога и Го изкарваме лъжец. Такова твърдение единствено прави явно нашето невежество относно Бога."

1Йоан 3:3 /Нова разширена версия/
"Всички ние, които очакваме с нетърпение Неговото идване стоим в готовност, като имаме за образец блестящата чистота на живота на Исус. 4. Който живее в грях е непокорен към Бога. Грехът е непокорство. 5. Несъмнено знаете че Христос дойде с цел да ни избави от греха. В Него няма грях, и грехът не е част от Неговия план. 6. Никой, който живее дълбоко в Христос не върши постоянно грях. Никой от тези, които практикуват грях, не са се вгледали добре в Христос. Те са го разбрали съвсем погрешно. 7. Така че, скъпи мои деца, не позволявайте някой да ви отклони от истината. Човекът, който върши правда е праведен, точно както видяхме това в живота на нашия Месия. 8. Който живее в грях, принадлежи на дявола, защото той съгреши още от началото. И причината поради която се яви Божият Син е да унищожи делата на дявола. 9. Хората, които са заченати и родени от Бога не вършат постоянно грях. И как биха могли? Божието семе е дълбоко вътре в тях, и ги прави това което са. Не е в природата на родения от Бога да съгрешава и да парадира с греховете си. 10. Ето разликата между Божиите и дяволските деца: Този, който не практикува праведните пътища не е от Бога, а също и този, който не обича брата или сестра си."


Новият човек, който е по образ и подобие на Бог е положен в нашият дух, когато се новородихме.
Бог дойде и направи в нас своето жилище и Духът Му се нанесе там. Но отговорността този нов човек да завладее и душата ни е наша.
Отговорността по събличане и обличане е оставена на нас.
Бог няма да го направи без тебе и да си раздаде на себе си награди пред престола.
Той ни е дал сватбена премяна, дали ще я облечем или не, е част от нашия избор дали да го следваме.

Ефесяни 4:22-24 "...да СЪБЛЕЧЕТЕ, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се ОБЛЕЧЕТЕ в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината."
1Петър5:5 "ОБЛЕЧЕТЕ смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат."

Всяко дете носи генетичният материал на баща си. По тази причина хората сме толкова различни.
Божият генетичен материал си има своите характерни белези и характеристики.

Старият човек си има своите характеристики, новият човек също си има своите характеристики.

Виж и сравни, на кои характеристики отговаряш. Какво имаш да СЪБЛИЧАШ "отностно предишното си поведение" и какво да ОБЛИЧАШ.
Отговорността е наша а и по този път вървим всички заедно.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СТАРИЯ ЧОВЕК:

горд и високомерен, лесно се сърди, бързо се настройва, много трудно прощава, никога не си оставя магарето в калта, винаги знае всичко, не приема съвети, не обича да дава, много обича да го ласкаят, много обича да получава, не може да се сработва с хората около себе си, мрази тайно, обсъжда всяка слабост, която забележи, храни се от провалите на останалите, това го прави значим, винаги търси изгодата, много мрази да е ощетен, не обича да е втори, обича да изпъква над другите, усмихва ти се и дори може да те прегърне, въпреки че преди малко те е обсъждал и ти си е надсмивал, не го интересуват останалите стига той да е добре, не понася авторитет над себе си, постоянно намира за какво да мърмори, оплаква се дори когато всичко е наред, сребролюбив, чревоугодник, невъздържан, на него не може да се разчита, немърлив е, мързелив е...

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НОВИЯ ЧОВЕК:

Галатяни5:22./Нова разширена версия/
"Но какво се случва когато живеем по Божия начин? Духът Му ни прави обичащи, щастливи, спокойни, търпеливи, мили и сърдечни, добри, верни и преданни, 23.благородни и себевладеещи се. Срещу такъв начин на поведение няма закон. 24.Сред онези, които принадлежат на Христос, всичко свързано с ходенето в собствения ни път и безмисления отзив към това, което всеки друг нарича потребност, е унищожено за добро-разпънато на кръст. 25.Откакто сме избрали този начин на живот, живота на Духа, нека да ви уверим, че ние не го държим просто като идея в главите си или като чувство в сърцата си, но упражняваме всичко това във всеки детайл от нашия живот. 26.Това означава, че няма да се сравняваме един с друг, дори някой да е по-добре, а друг по-зле."
Нека Бог и Неговото мнение имат върховенство в живота и разбиранията ни като Негови ученици!

Колосяни3:1-16/Нова разширена версия/
"1. Така че, ако сте решили сериозно да живеете този нов възкресенски живот с Христос, действайте по този начин. Преследвайте нещата над които Христос властва. 2. Не бъдете носени от течението, с очи вперени в земята, погълнати от нещата точно пред вас. Гледайте нагоре, и внимавайте на това което се случва около Христос, защото там е истинското действие. Виждайте нещата от Неговата перспектива. 3. Старият ви живот е мъртъв. Новият ви живот, който е вашия истински живот – въпреки, че е невидим за наблюдателите, е с Христос в Бога. 4. Когато Христос (Който е вашия истински живот, помнете това) се появи отново на тази земя, вие ще се появите също с истинската ви и славна същност. Междувременно, нямайте нищо общо с тъмнината, както Христос няма нищо общо с нея. 5. А това означава да унищожите всичко, което е свързано с този път на гибелта: безразборни сексуални връзки, нечистота, похот, да вършите каквото ви се иска и когато ви се иска, и да посягате към всичко, което ви се прииска. Това е живот оформен от неща и чувства, вместо от Бога. 6. Заради неща от този род Божият гняв ще пламне.
7. Не отдавна и вие вършехте всички тези неща и не знаехте нищо по-добро. 8. Но сега знаете по-добрият път, затова уверете се, че всичко това е изчезнало окончателно: лош характер, раздразнителност, подлост, ругатни, мръсни приказки. 9. Не се лъжете един друг. Вие се отървахте от стария човек и от живота, който живееше, 10. и станахте нов човек, който продължава да се обновява в познанието да бъде като Създателя си. 11. Думи като еврейски и не-еврейски, религиозен и нерелигиозен, вътрешен човек и външен човек, нецивилизован и примитивен, роб и свободен, не означават нищо. От сега нататък всеки е определен от Христос, всеки е включен в Христос. 12. И така, избрани от Бога за този нов живот на любов, облечете се с дрехите, които Бог подбра за вас:
състрадание, доброта, смирение, кротост, дисциплина. 13 Бъдете уравновесени, доволни и от второто място, бързи да прощавате обиди. Прощавайте толкова бързо и напълно колкото Господ ви прости. 14. И без значение какво друго обличате, носете любовта. Тя е вашата основна, универсална одежда. Никога не бъдете без нея. 15. Нека мирът на Христос ви държи в съгласие и хармония един с друг. Престанете да се разделяте и да вършите своите собствени неща. И развивайте отношение на благодарност. 16. Нека Словото на Христос да ви управлява и води. Дайте му изобилие от свободно пространство във вашия живот."

Бог да е с всеки, който го следва с искренно сърце!
Нека отвърнем на любовта Му с любов!

Пратеник на Светлината.

В навечерието на най-великият християнски празник: "Възкресение Христово", наречен още: "Великден" /понеже наистина е такъв/, не можем да не се замислим за това: как се стигна до тук? Защо Бог стигна до крайност за нас хората - Неговите врагове, та пожертва най- скъпото си. Защо Този, който се отвращава от тази субстанция - грях, трябваше да изпие цялата чаша с всичката гнусотия на света и да се остави да бъде опозорен и убит?
Нима е толкова огромна любовта му към нас хората?
Явно - ДА!!!
Няма как да не съм безкрайно щастлив че вярвам в Живият, Възкръсналият, Обичащият...!
Неговите мотиви и чувства не са се променили и до днес и въпреки че се възнесе в небесата, Той е глава над своето тяло -църквата, и все още се стреми към това да спаси тези, които вървят към сигурна смърт. Не е възможно да сме Негово тяло, а да мислим различно от главата Христос. Той беше пратеник на Светлината, носещ живот, мир с Бога и напълно различен модел на взаимоотношения.
Днес Исус отново ходи между хората, чрез своето тяло със същите мотиви.
Ти част ли си от Него?


Пратеник на Светлината.


Едва ли има християнин, който да не знае за така нареченото "Велико поръчение", което Исус Христос даде на нас повярвалите в Него:
Мат. 28:19 "Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

Колко от нас с ръка на сърце могат да си признаят че отминават това с мисълта:"Това не е за мен, аз не съм мисионер, има си хора за тази работа.
Нека се опитам да ви дам малко по различен поглед върху мисионерската дейност.
Това, един християнин да не иска да направи нещо добро за някой друг, да си харесва удобната позицийка на слушател на проповеди и поучения, състоянието на "консуматор" е истински тревожното в цялата тази наша църковна действителност.
Мисионерството е далеч повече от това да си стегнеш багажа и да отидеш в далечна страна, където да проповядваш Божието Слово.
Мислите ли че християнинът е човек без мисия? Дали Бог ни е оставил да си живеем както си искаме, да правим каквото ни душа поиска?
Моето мнение е че всеки има мисия на този свят, което те прави "мисионер".
Мисията на някой е да занесе Божието Слово до народи, които никога не са чували за спасението и за името Исус. Мисията на други е да подкрепят тези, които са оставили уюта на дома си и са тръгнали по тоя нелек път чрез своите непрестанни молитви или финанси.
Не всички можем или сме призвани да отидем, но всички можем да сме съпричастни, понеже сме едно тяло.
Христос не даде заръки към отделни личности, понеже с тяхната смърт, щяха да си умрат и заръките. Той даде заповед на църквата, Неговото тяло, на нас като на организъм, чийто части са взаимосвързани. Всеки вижда как пръстите на ръката обгръщат чашата и я поднасят към устните.
Заблуда е да си мислим че пръстите са вдигнали тази чаша. Участвала е цялата ръка, много мускули на тялото, импулси от мозъка, вестибуларен апарат и какво ли още не.
Оставяйки хората в ролята на ръката да се оправят сами, понеже това си е тяхната работа, без да имаме съпричастност, взаимовръзка, помощ, ни прави да се дистанцираме от тялото, прави ни инвалид.

1Кор. 12:25-26 "..., но частите му да се грижат еднакво една за друга.
И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея."

Какво ни пречи?
Едно от основните неща, които ни правят саможивци, затворени в удобното ни местенце са нашите претенции.
Претенции че знаем всичко и няма нещо, което да може да ни впечатли, камоли да ни раздвижи.
Претенции че трябва да получаваме.
Още от времето на комунизма в манталитета на българина е залегнало разбирането че на нас все нещо ни се "полага", че трябва да ни се дава, че всички са ни длъжни.
В църквите това също не можа да се промени. Съвременният "Аврам" така и не успя да излезе от "бащиния си дом".
Нас ТРЯБВА да ни обичат, да ни обръщат внимание, да получаваме помощи, да ни хвалят, да ни съжаляват.
"Църквите на запад имат. Нека те да ходят по света да носят евангелието. И да не забравят да ни пращат помощи."
Така е във взаимоотношенията ни, така е със съпричастността ни/искаме да са съпричастни с нас, но когато се наложи ние да сме, или го правим с неохота или си казваме:"Това си е негова работа, Бог да му помогне"/.
Когато получаваме сме щастливи и сме добре, когато се наложи да даваме- въздишаме.
Следваме политиката: "Като получа, тогава ще дам. Ако ме обичат ще обичам. Ако се интересуват от мен, може и аз да се заинтересувам/ако ми се занимава/. Ако ми се дава- ще ги харесвам, ако не - ще им намеря кусурите."
Това е всичко друго, но не и Христовото учение и заповеди.
Редно е човек да се замисля от време на време, на кой Бог служи. Защото нашият Господар Христос ни е дал заповеди, които ще прегледа, кой как се е съобразявал с тях като се върне.
Неговите заповеди са : "Давайте и ще ви се даде. Правете на хората това, което искате те да правят на вас. Ако обичате само тези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особенно правите? Не правят ли това и езичниците?"

Повече от явно е че Божият път е път на даване /тук не говоря за пари/.
В Йоан 3:16 се казва:" Бог толкова обикна света че ДАДЕ..."
Когато имаме проблем с това да дадем нещо, то ние имаме проблем с любовта.
Всеки иска да познава повече и повече Бог, но как?
Ние си имаме отговори: четене, молитва, теологично образование......и т.н.
Да, но и Бог има отговор как да го познаваме повече и повече:
1Йоан 3:7-8"...всеки, който обича - роден е от Бога и ПОЗНАВА Бог. Който не обича - НЕ познава Бог. Защото Бог е любов. 16. ,който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него."

Когато дойде момента на великото отсъждане на Бог, Той ще възнагради онези действия подтикнати от любов и загриженост, но и ще осъди липсата на такива.

Матей 25:34-45 Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35.Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36.гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37.Тогава праведните в отговор ще му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
38.И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
39.И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40.А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
41.Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.
42.Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43.странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.
44.Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45.Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

Докато на едните не им беше безразлична съдбата на тези, които са гладни, са болни, са в затвора, са в нужда и предприеха действия, то на другите не им пукаше особенно и предприеха бездействие.

Да обичаш Бог и Неговата любов към хората да живее в тебе е двигателя на това, да идеш в онзи край на света, за да занесеш евангелието на хора, които имат крещяща нужда от Исус, също както и ти си имал, и някой е дошъл до теб.
Това е двигателя да се молиш за хората, които отиват, да помагаш за посрещане на материалните нужди в борбата за спасението на тези хора.
Това е нещото, което те кара да не си безразличен към всички онези хора на работа, в квартала, или роднини, които имат нужда да видят нещо различно от философия или религиозно насочен кръжок.
Бог обича страшно много хората, чак даде живота си за тях, същите тези, за които често не ни пука.
Ако проводника /ние/ е злато тая любов ще протече към тях, ако е камък- не.
Само дето накрая всичко ще мине през огън, и колко ли злато ще остане?

Християнинът е пратеник на светлината, а не светулка във буркан!

Димитър М.Димитров

Защо угасват помазаните ?! 3 "Ние сме по-специални"- продължение

Или "Как надмеността се засели по светите места"

....продължение:

Изключително трудно ми е да определя, кое е по-лошо: надменността към невярващите хора и чувството ни на превъзходство над тях, или надменността и чувството на превъзходство вътре в църквата?!
Съдейки по това че и двете са плод на гордостта и себелюбието, мога да заявя съвсем отговорно че са рожба на пъкъла, при това доста добре обгрижвана и защитавана.
Непонятна ми е неспособноста на голяма част от християните да разговарят открито за проблемите, които имат. Може би това е породено от чувството за непогрешимост и себеправедност.
"Не може църквата да има проблеми и ако има то те не са в нас".
Скъпи мои братя и сестри, пастори, служители с местно, национално, международно или
интергалактическо значение. Ако не си затваряте очите и запушвате ушите за очевидното може би ще ви е по-лесно да забележите огромната разрушителна мощ, на това оръжие на Сатана, което разпокъсва тялото на Христос-Църквата: Светският модел на власт и превъзходство, който така добре си е паснал на нашите църковни структури /не навсякъде разбира се/.
Като че ли Христос ни каза: "Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях. Но между вас няма да бъде по-различно; Направете си фирменно ЕООД и така ще преуспява Моето царство.Но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде министър /означава служител/;"
Е,знаем нашите министри как се държат отвисоко към хората, на които уж служат, като цялото им "служение" се състои в командване . Света може да нарича това "служение", но не и Бог.

Христос не раздаде позиции /както искаха Йоан и Яков/, Той раздаде работа за вършене:
"...и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;"
Никой от нас не е "Главен дистрибутор" на Евангелието, който длъжен да държи в контрол и подчинение всички останали. Нито някой е обявен за главен защитник и кръстоносец на Бог.
Защо се държим като такива тогава? Да зачиташ мнението на човека до теб и да го уважаваш, както прави и Бог чрез свободната воля, която е дал, не е признак на слабост, а на зрялост и сила.
Бог спря ли да те обича и да търси път към сърцето ти тогава, когато твоето мнение се различаваше от Неговото, когато ти искаше да вървиш по своя, а не по Неговия път?
Защо не се държим по същия начин и ние един към друг в такива моменти? Той ни е показал пътя, но ние сме по-ревностни от Него, а ? По скоро по-себелюбиви!

1Послание на Петър 5:5 "Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! ВСИЧКИ един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат."

В тялото няма по-важна и по-маловажна част. Всичко е свързано във взаимодействие.
Бог не е по-близо до пророка или пастира отколкото до обикновенния вярващ, нито единия е по-любим от другия.
Дори самото разделение на "обикновен" и "служител"/необикновен/, на "миряни"/може би защото трябва да стоят мирно/ и духовенство въведено от "Николаитите" е омразно на Бог/ако може да се вярва на "Откровение на Йоан 2:6"/.
Духът на Бог е еднакво незаслужено и върху единия и върху другия.

Ефесяни 4:11-13 "И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите; 13 докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;

Всичко това са длъжности, не позиции. Не бързай, позициите ще бъдат раздадени горе, за където се казва че: "МНОЗИНА първи ще бъдат последни, а последните първи."Тия длъжности са дадени от Господаря с цел да бъде изграждано неговото тяло, не да бъде рушено.
Целта на всички дейности и служения е:
В християните да се изобрази Христос- Неговият характер!
Колко е просто. Това е най-важното и за това 90% от Новия завет описва само това. Нямаш ли го, всичките ти дейности, "видението" на лидера, дори и саможертвата е "мед що звънти и кимвал що дрънка".

Не мога да разбера, какъв е тоя стремеж човек да е "отгоре",
да е "пръв сред равни"/което само по себе си е смешно противоречиво/,
да иска да те води на всяка цена и да го слушаш за всичко.

Ами нали тогава попадаш в графата: "МНОЗИНА първи", не "някои първи", нали Яков предупреждава че в позицията на водач ще приемеш по-тежко осъждение за мястото, на което си завел божиите хора.
Ами в тоя ред на мисли, мога ли да попитам кой е отговорен за настоящето положение на църквата, за разпиляването на толкова много повярвали хора?
Дали водача не е замислен повече да стане по неговата, отколкото за последствията от действията му?
На нас протестантските вярващи, поради голямото ни фамилиярнечене с Бог ни се струва майтап че същият този "Скъпи Татенце" може да ти каже: " Дръпни се от мен, не те познавам". Дали си трън или смокиня определя плода, който раждаш, не табелата, нито претенциите или самочувствието ти, нито какво вярваш че си!

Колкото и да си затваря очите човек, не може да не види че в световен мащаб огромно количество християни спират да ходят на богуслужения /умишлено не казвам на църква, понеже уж знаем че църква е тялото, но си имаме предвид богуслужението- то е църквата/
Тия, които посещават богослужения веднага започват да класифицират другите като отпаднали, неспасени, като бунтари, далеч от правия път.... Дали обаче това е така?

Изключително ме впечатлиха думите на един пастир на събиране на всички пастири включително и служители, които са излезли от църквите в града Х.
Повода на събирането беше как да се направи организацията на една мащабна евангелизация на гост евангелизатор.
Та той каза: "Не мога да разбера защо търсим нови хора, след като ние не сме способни да упазим старите, които сме имали. Та нали тези нови като мине време и ни опознаят, и те ще си тръгнат."
Колко малко са хората, които биха си го признали?

Жалкото е че повечето тълкуват това като нежелание да се изпълни "великото поръчение", а то беше просто призив да си закърпим коша, че рибата изтича. Ето това правим: Чудим се какви методи да използваме за да напълним чувала, а той се оказва че е съдран.
Ако пък недай си Боже кажеш че "царят е гол" или "чувалът е съдран" то рискуваш да те нарекат бунтар, заблуден, слуга на дявола, неспасен и какво ли още не. Колко средновековно!
"Всеки който не ни се покорява и мисли различно е против нас, той е еретик."
Какви огромни усилия полагаме да предразположим някого към вярата, колко благи и мили сме към него, нищо че е бил убиец, или тя-проститутка: Бог ги обича и приема.
И това е така, но не приема ли и ония, които не са съгласни с нас, или пък смеят да посочват грешките ни, или просто искат съдба различна от тази на слушателски електорат, който с постоянство си търка пейката в църковната сграда и си дава чинно десятъка и дарението.
Грозната истина е, че някои "водачи" биха били много доволни, ако хората излезли от църквите им отидат в света, защото това ще покаже на всички че ТЕ са били прави. Ще затвърди позицията, че в тази църква пътя към небето минава само през "видението" на пастора, всички други са "отцепници" тръгнали към ада.

Много водачи възприемат себе си като "Бащи", но не са много тези, които наистина се държат, като такива. Да не би физическите ви деца да са винаги послушни, да не би да следват винаги пътя, който искате да им предначертаете? Не! Но, Обичате ли ги? - Да! Гоните ли ги от дома? Не сядате ли да изчистите всяко недоразумение и всеки възникнал проблем? Сигурно никога не отстъпвате? Сигурно никога не грешите като родител?
Е, за да не е двоен стандарта ви, дръжте се по същия начин и към хората, които искате да ви третират като "баща". Или се дръжте с физическите си деца по начина, по който се държите към "духовните" си деца и ще видите до къде ще я докарате.

Всичко, което казвам не е нападка или осъждане към никого, за това и не визирам конкретни личности. Един Бог е съдия. Това е проста констатация на онова, в което живеем, и което не смеем да си признаем.
Това че отричаш че си болен не те прави здрав.
Но ако си разумен и си направиш добра диагноза, /както Христос постави диагноза и предписа лечение на всяка една от църквите в "Откровение"/ то вероятността да се насочиш към правилното лекарство е доста по-голяма.
"Мълчи", за да не отблъснем хората от вярата, или да не се съблазнят вярващите не
решава проблемите. Не това че някой е казал:"царя е гол" отблъсква хората, а факта че царя наистина е гол.
Мислиш че като си мълчи човек, никой няма да го види, така ли?
Хората, които много християни мислят за "глупав, сляп, грешен,..." свят, далеч не са глупави, слепи или лесно манипулируеми.
Да, имаме проблеми, но желаем ли да ги разрешим?

Нека помогна на лидерите на църкви, като посоча какво отблъсква хората от тях:

1.Нисък морал на водача/те/.Несъответствие между това, което проповядват и начина, по който живеят.
2.Тежкарския имидж, нахаканос, показност, по-висока класа, неземни хора.
3.Недостъпност /постоянно заети, но не и с хора/. Въпрос на голяма "чест" е да си уредите среща, а за гостувания не говорим.
4.Непрестанно говорене за пари. Все има слово за дарението, като че е най-важната част от християнския живот. Хайде повярвайте че Бог плаща това, което е поръчал. Когато секнат средствата не обвинявай хората, а виж какво поръчваш.
А и да работи човек не е толкова унизително.
Щом апостол Павел обърна половин Европа и Мала Азия работейки, и каза на презвитерите в Милит че е "по-блаженно да дава човек, отколкото да получава", не на църквите им, на презвитерите, то ние едва ли имаме оправдание.
5.Финансови злоупотреби, липса на пълна прозрачност. Нека ви кажа: Нищо не остава скрито в дългосрочен план.
6.Желанието да контролираш живота, развитието и переспективите в живота на човек. Дали най-лесния начин да контролираш таланта на някого не е да го направиш "платен служител"? Няма новозаветен аналог на това а и това спомага разделението на миряни и духовенство.
7.Това че жена ви се чувства непълноценна и това я депресира не означава че трябва да я произведете в чин пастир. Така орязвате истинските и дарби и таланти,които не е задължително да са свързани с църковна дейност, а и не можете да заблудите хората.
Не е достатъчно да си лекар, за да бъде и жена ти лекар, както и жената на инженера не е инженер, колкото и да са едно цяло.
Отделяй и повече време и любов. Помогни и да открие призванието си.
Покажи и че няма "духовни" и "недуховни професии". Има "духовни" и "недуховни" хора.
Повярвайте ми, ще отървете нея, себе си и църквата, в която служите от много беди!
8.Забелязвай хората, бъди по-земен, обичай ги и те ще ти отвърнат с любовта си. Исус никога не е искал някой да издига авторитета му. Той обичаше хората, проповядваше истината и те сами го следваха. Не бъркай проповедника с пастира/овчаря/. Пастир/овчар/, не е титла, а професия която най-ясно онагледява работата, за която е призван човека. Обикновенно овчаря мирише на овце, не на "Шанел". Думата "пастор" не съществува в цялата Библия! Търси падналите и ги вдигай, превързвай раните им, не ги оставяй да умират по шубраците. Бъди пастир!
9.Проповядвай чистото Божие Слово, не човешки поучения и стой под властта на Святия Дух- Единственният упълномощен да променя сърца, характери, да върши чудеса!



Почит и уважение към всички ония водачи, които поради любовта си към Бог, са приели изключителната тежест и отговорност да са пример на братята си и в слово и в дело, които обичат хората за които се грижат. Респект към тези, които са платили цената на собственното си его и удобство, за да помогнат на Божиите хора да вървят в пътя на освещението. Тяхната награда наистина ще е голяма!
Аз лично се радвам че познавам такива хора.


Често обаче, хора които са напуснали църковните събрания остават с дълбоки рани и огорчение в живота си, което може да доведе до омраза и настройки с всичките им духовни последствия.
Приятели, искам да ви кажа, че когато повярвахме, ние не повярвахме в "църквата" а в Господаря Христос. Бяхме пленени от Неговата безкрайна любов към нас, която е крайно незаслужена.
Моля ви, не позволявайте на човек, обстоятелство или каквото, и да било друго да застане между вас, и Бог.
Когато получи дарът на спасението бяхте само ти и Той.
Развивай тези взаимоотношения независимо къде си и как са се отнесли с тебе.
Прости всичко и на всекиго, така както и Бог ти е простил.
Не се оковавай собственоръчно с оковите на непростителността.
Не те карам непременно да ходиш на църковни служби, макар че би било добре, стига да намериш мястото си някъде, но не спирай да се събираш с вярващите си приятели, бъдете общност, семейство. Не спирай да се молиш и да четеш Божието слово, понеже то е вечно и ще донесе добри плодове в живота ти.
Обичай хората и не се сравнявай с никого. Бог ти е дал уникален живот, който да изживееш заедно с Него. Мислите, които има Той за нас са мисли за мир, за бъдеще и за надежда!

В заключение:

Оставете се от мисълта, че някой е по-специален. Оставете се от желанието да сте НАД.
Това опустоши и разпарчети църквата.
Ако избереш пътя на Христос да си ПОД, ще се изненадаш, колко далеч можеш да отидеш в ходенето си с Него. Много по-добре е Бог да те потупа по рамото, отколкото човек.

Притчи 13:10" От гордостта произлиза само препиране; но мъдростта е с ония, които приемат съвети"

Нека Божието слово има върховенството и крайната дума по всеки въпрос:

1Послание на Петър 3:8-12. "Да обобщим всичко казано дотук: Бъдете благосклонни, отзивчиви, обичливи, състрадателни, смирени.
9. Това се отнася за всички вас без изключение. Не си омъщавайте, нито бъдете язвителни и саркастични. Вместо това отнасяйте се внимателно към всички и ги
благославяйте. Вие сте Божиите избрани, и Той ще ви благослови. Писанието казва:
10. “Който иска да приеме живот и да види дни изпълнени с добро, ето какво трябва да върши: Да не казва нищо зло или нараняващо, 11. да презира злото и да се усъвършенства в доброто, да преследва мира с всички сили. 12. Бог гледа на всички, които Му се покряват, и слуша техните молитви. Но се противи на всички, които вършат зло." /Нова разширена версия/

Защо угасват помазаните ?! 3 "Ние сме по-специални"

Или "Как надменността се засели по светите места"

След като започнахме да приемаме написаното в Библията като благопожелания, а не като заповеди, но пък изградихме доста добри умствени разбирания по тази материя, дойде и сравнението. Тези, които имаха най-солидни познания започнаха да се имат за нещо повече от всеки, който не беше на тяхното ниво. Времето, в което се събирахме да си споделяме един на друг истините, които Бог ни беше разкривал и да си разказваме какво се случваше в живота ни, някакси неусетно отмина. Затворихме се в себе си и от семейство, което споделя, се превърнахме в две категории хора: говорители и слушатели. Защо? Защото това време бе откраднато за платформа на ораторски себеизяви. Да проповядваш Словото изглеждаше по-духовно, отколкото да го живееш. В едното си център на внимание, докато в другото си неизвестния "самарянин" дето даже името не му знаем. Всеки искаше да говори.
Дойде времето на "НИВАТА".
Вярващият със задоволство се чувстваше на по-високо ниво от "грешният, гнусен, погиващ свят". По-старите във вярата със снизхождение и превъзходство потупваха новоповярвалите или нередовно посещаващите богослужението. Да, но служителя в църква се оказа на по-високо ниво и от тях, /все пак той "служи" на Бога, а те не/. Е, може да е служител, но не е на нивото на "показните" служения, все пак друго си е да си "водач на хваление", но дори и той рядко е "презвитер". Да не забравяме обаче че над презвитера има и пастор, а в не редки случаи над пастора е жена му. Над тях често са епископи, деноминационни глави, папи... Все хора. И най-сетне, над всички е Бог.
Аз няма да обсъждам формата и структурата на църквите дали е правилна или не,понеже дали е магарешка челюст или меч инструмента си е инструмент, средство за постигане на определена цел /стига средството да не се превърне в самоцел, както май често се случва/, а по-скоро съдържанието, което стои зад тези форми.

Нека започна с отношението ни към "невярващите" и "света":

От всички проповеди за излизане от света и търсене само на Божието царство, така здраво излязохме, че не знам в коя галактика се заселихме. За много хора излизане от света беше да зарежат старите си приятели, да обърнат гръб на родителите си, да захвърлят образованието си... и оправданието беше:"Бог идва скоро, няма време за учене....Трябва да се отделим от този грешен и гаден свят".
Хм. Може би ти не си бил грешен и затова Бог те е спасил? Да не би и до този момент да не грешиш? Трябваше ли и ти да бъдеш третиран по този начин, когато беше още в "света"? Ами ако този, който ти е говорил за Бог се беше "отделил" от "света"?
Изолацията, която последва беше пагубна за църквата и за отделните вярващи. За църквата: защото се превърна в сектоподобна организация и за християните: понеже се превърнаха в консуматори и неделни слушатели.
И до ден днешен толкова християни са се затворили в малките си групички и общностти, и не смеят да си покажат носа навън, да не би "света" да ги поквари, като че ли Божият огън, който пламна в сърцата ни е свещ, на която и най-малкия полъх на света, и е достатъчен, за да угасне.
Исус казва:
Йоан 12:46 "Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.", не на вярващите, а на "света".
Както и:
Лука"5:31 "Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните."
Да, ама ние не мислим като Исус. Ние се пазим от това, в което Исус иска да ни вкара.
Йоан 17:18 "Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;"
Къде??? В света? Не може да бъде, та нали точно от там ни измъкна, защо да ни праща отново там?
Жалкото е че след толкова години изолация веднага можеш да познаеш по маниера, начина на изразяване и използваните думи църковният възпитаник. Той има "духовен речник". По времето на Славейков щеше да изглежда нормален човек, но не и сега.

Нека все пак видим от кое на "света" трябва да се пазим и дали се упазихме. Дали не се пазихме от опаковката, а постлахме червен килим в църквите си на съдържанието?

1Йоан 2:15-16 "Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
16 Защото всичко що е в света, похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света;

Нека погледнем същия стих и в "Нова Разширена Версия"
1Йоан 2:15-16. "Не обичайте пътищата на света, нито светските блага. Ако обичате света, няма да можете да обичате Отец. 16. Всъщност всичко, което се върши в света – похотта и желанията на егоистичното ти естество, да искаш всичко за себе си, да искаш да изглеждаш важен, няма нищо общо с Отец. Това просто те изолира от Него."

Да ти се струва познато? От характера на света ли избягахме или само прецедихме визията му?
Себецентрирани ли сме? Искаме ли да изглеждаме "важни"?


Йоан 15:16 "Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде."

Тук Исус също казва, не да излизаш "от", а "във" света. Но за мен истинският проблем са думите му че сме определени, ей така, както сме между хората в света - да даваме плод и то не само за пред хората, а траен.Тоест не само външно поведение, но и Характер.

"Тогава Отец Ми ще ви даде, каквото поискате в Мое име." /"Нова Разширена Версия"/
Може би това е отговор на въпроса:Защо не получавам това, което искам?"

Та нека видим за справка, какво има в предвид Бог под "плод"?!

Галатяни 5:22-23 "А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон."

Да погледнем и в "Нова Разширена Версия"
Галатяни 5:22-23 "Но какво се случва когато живеем по Божия начин? Духът Му ни прави обичащи, щастливи, спокойни, търпеливи, мили и сърдечни, добри, верни, и преданни, 23.благородни, и себевладеещи се. Срещу такъв начин на поведение няма закон."

Та затова ни е страх да излезем в света: - за да не ни промени, понеже нямаме онзи начин на живот, който би променил него!

Е, мисля че ни стана малко по-ясно за какво сме били "определени".


Лука 9:54-55 "Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 А Той се обърна та ги смъмра и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси."

В кой век живеем? Ние новозаветни вярващи ли сме?
И до ден днешен ние сме готови на момента да унищожим, вместо да покажем милост.
На Бог това никак не му допада, това не е Неговия Дух!

Лука 18:9-14 "И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза им тая притча:
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси."


Дали сме по-добри от хората "навън"? Аз не смея да дам такава оценка.
Ако се опиташ да разбереш, че сме замесени от една и съща глина, и че единственната разлика е че нас, в огромната си милост и съвсем незаслужено Някой ни изчисти, и сложи съкровище в нас, то тогава благодарността към този Някой, ще те кара по-малко да сравняваш и повече да обичаш!


Как обаче сравнението, съревнованието, високомерието и другите производни на гордостта, /освен в отношението ни към близки, приятели и роднини/светски//се разпростря и помежду ни?!

.... следва продължение....




............

Защо угасват помазаните ?! 2 "Знам всичко"

Решихме че знаем много.

След като в предишната си публикация ви показах че липсата на РЕСПЕКТ към "Библията" като към "думите на живият Бог" ограби живота ни откъм силата, която носи, ще продължа с онова, което последва.

Осия 13:6 Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; За това Ме забравиха.

Преядохме! Изградихме правилните доктрини, научихме толкова много пасажи от Библията, изградихме мнение по всички въпроси. Всичко до тук би било добре, ако се използваше обаче по предназначение. Мечовете, които ни бяха поверени, за да разрушаваме делата на дявола се обърнаха един срещу друг и се започна една сеч.... Не знам, до колко осъзнаваш, какво страдание причинява това на нашият набесен Баща?!
Но противникът знае много добре това и е в екстаз всеки път, когато се вдигне брат срещу брата си.
Не знам дали осъзнаваш че неволно, дори от "ревност" за Господа можеш да се превърнеш в единственото оръжие, което противника може да използва срещу Бога.
Римл.6:16 "Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате..."
Йоан 8:34"Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха."

Римл.8:14 "Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове"

Колко от пророците бяха убити от "ревност за Господа" в защита на това, което смятаме за "Правата вяра" и то от вярващи, не от невярващи. Самият Господ Исус беше предаден и убит не от невярващи а от вярващи, които си мислеха че така защитават чистотата на "Божията доктрина". Знаем че заемаха духовни длъжности, но чии слуги бяха те питам аз? Чий слуга искаш да си ти?
Гръмката фраза: "Аз съм свободен човек" всъщност е пълна илюзия и самозаблуда.
ВСЕКИ слугува на нещо или на някого! Някой слугуват на хорското мнение, други на страха си, на непростителността си, на алчността, на сексуалните си желания, на лицемерието, на горделивостта, на човек, на жаждата за контрол.... Списъкът е безкраен.
Фактът е че всеки ще получи заплатата си от онзи, на когото се е покорявал!
Битката за това чия вяра е "най-правата вяра" и днес ни показва разкъсаното тяло Христово. Защо? Понеже другият е различен? Или защото твоите убеждения са най-правите? Огледай се и осъзнай до какво е довело това в световен мащаб. По плода можеш да познаеш едно нещо доколко е добро или не е.
Толкова е отблъскващо да гледаш как в иначе "християнски" форуми така наречените "братя" се давят като бесни кучета, заръфали някой дребен кокал, като че ли от това зависи съдбата на човечеството. Такива зъби в едно привидно приятно изглеждащо агне. Срам!!!
Исус отвърна на това извратено разбиране че; "който не е с нас е против нас" по следният начин:

Марк 9:38-40 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не следваше нас.
39 А Исус рече: Недейте му забранява; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

Хора странят един от друг, не си говорят, не могат да си простят , защото другият не мислел като тебе. А видиш ли ти знаеш най-добре и виждаш най-ясно.
И накрая се оказва че прецеждаш комара /толкова си изтънчен и гнуслив/, а поглъщаш осраната камила.
Отстояваш превъзходството си, разрушавайки взаимоотношения и вършейки грях след грях /непростителност, надменност, омраза../
Е? Инструмент в чии ръце си бил? Не мисля че в Божиите.

Филипяни 1:15-18 Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои от добра воля.
16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм изпратен да защищавам благовестието;
17 а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено като мислят да ми турят тъга в оковите ми.
18 Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било присторено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.

А ти радваш ли се?

1Коринт. 8:1-2"...Знам, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта изгражда.
2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.

Ето как се ражда гордостта! /която като убиец N1 ще бъде тема на отделен разговор/
За нея ще кажа само едно: Когато тя се настани в тебе Бог ти става противник!!!

Яков 4:6 "...Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

Нека видим Божието мнение по въпроса:
Римляни 14:1"Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му"

Притчи 26:12 "Видял ли си човек, който има себе си за мъдър? Повече надежда има за лудия, околкото за него."

Всичко тези стихове не са пожеланията на апостол Павел към нас вярващите, а заповедите на Господаря/това означава Господ/ Христос. Мисля че разгледахме това в предната статия.
Не виждам да ни е оставил място за преценка, дали да го направя или не.
Единият господар ти казва: "Прави правилните неща", докато другият господар тръби: "Прави каквото ти харесва". Колко привлекателно, а? Но безплатен обяд няма.
И докато Исус плати "нашият обяд", то когато си живял по принципите на другия господар си плащаш сам.

Твърдим че обичаме Бог, но той казва: "Който ме обича ще пази заповедите ми"
Ето някои от тях:
Римляни 12:9-18 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.
10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреварвайте се да показвате един на друг почит.
11 В усърдието бъдете нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.
12 Радвайте се в надеждата, в скръб бъдете твърди, в молитва постоянни.
13 Помагайте на вярващите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете
15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.
16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.
17 Никому не връщайте зло за зло; грижете се за това, което е добро пред всички хора;
18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички хора.

Разликата между знанието и мъдростта се състои в една простичка дума: "дела"
Ако искаме знанието, което имаме да не ни завлече чрез надменност или апатия не е зле да си размърдаме задниците, и да си покажем носа вън от удобното ни местенце.
Матей 11:19 "Мъдростта се показва от делата си".

Християните не сме лоши хора, но малко повече искренност и смирение няма да ни е излишна!
Малко повече зачитане на човека до теб и готовност да се учим повече би ни прилягало, като Христови ученици. Като че ли, не ни отива да се изживяваме като "Христови доценти".

Нека не пренебрегваме Бащиното предупреждение:
Откровение 3:15-21 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не лъсне срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
19 Ония, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
21 На този, които победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

Защо угасват помазаните ?! 1

Едва ли има човек, който с носталгия да не си спомня времето на своето ранно християнство, онзи огън в сърцето, онази непорочна вяра тласкана от пълна отдаденост, съпроводена с кардинална вътрешна промяна на ценностната ни система. Всеки един от нас беше запленен от нещо нечувано и невиждано до сега, от една личност, която няма аналог в този свят, от едно учение, което преобръща всички представи за живота и смъртта. Бог и Неговото Слово беше в центъра на нашият живот. През него се пречупваха нашите взаимоотношения, поведение, възприятия за правилно и грешно. Стандартът на християнският ни живот беше толкова висок, че за повечето християни днес изглежда като един прекрасен сън и недостижима мечта. Защо? Били ли сме по-силни тогава отколкото сега. Не мисля, дори напротив- едва прохождахме в този нов и необятен свят на Божията любов и чистота, за който до скоро сме били слепи. Били сме по-наивни? О, напротив. Доста от нас бяха твърде големи скептици, но въпреки "мъдрите" си доводи бяха запленени от Един, който в огромната си любов и загриженост, стигна до крайност като размени Неговия живот за нашата смъртна присъда. "Времената бяха такива" ще каже някой. По скоро хората бяхме различни , ще кажа аз. Времето или епохата не може да се самоопредели. Хората и тяхното поведение са тези, които определят каква е епохата.

Къде бяхме излъгани? Кое ограби този вълнуващ живот? Цената ли ни се видя висока?

Нека извадя на светло оръжията, на които станахме жертва:

1. Откраднаха ни Божието Слово.
Библията от "Божие Слово" и наръчник/законодателство/ за правилен начин на живот се превърна в литературно произведение с пожелателен характер. Как стана това?!
- Помня трепета и вълнението, с който в началото четяхме Библията. За нас това бяха думите на живия Бог, наставленията на Татко, който те обича и те учи как да се отнасяш с хората и обстоятелствата около теб. Беше напълно ново и коренно различно от това, на което бяхме свикнали в досегашния си живот. Живеехме го с радост, бяхме различни. Не се мъчехме да разберем "защо?" не трябва да отвръщам на злото със зло. Просто се доверявахме на този, който ни измъкна от грозните нокти на смъртта с цената на собственния си живот. Нямаше начин след всичко, което е направил за нас да не ни мисли доброто. Бяхме осиновени от най-добрият Баща на света! Четяхме много, четяхме Библията всеки ден, семената падаха едно след друго в сърцата ни и съвсем логично даваха своя плод.
Ето някои думи от Баща ни:
Притчи 3:1-8 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И обновление за костите ти.

Притчи 4:20-22 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.

Притчи 7:1-3 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

Притчи 2:1-8 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

Второзаконие 8:3 И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господната уста.

Словото ни е дадено, за да ЖИВЕЕМ чрез него, а не да му правим литературен анализ и да се чудим за какви преобрази да ровичкаме та да се чувстваме по-извисени от умствените си разбирания по него.
Бог е постановил "духовни" закони, също така както и материалните, и всяко несъобразяване с тях носи съответните последствия. Често ние се надяваме да минем метър като изтъкваме че сме негови деца, като че ли това ни дава право да правим каквото си искаме и то безнаказано. Често в живота си се питаме; "Защо точно на мен се случи това?".
Някои неща /доста по-рядко/ се случват, за да се проявят Божията сила и чудеса, докато други си ги докарваме сами чрез пренебрегване на онази ограда, с която сме оградени за наша защита, а не за заробване. Решаваме да я прескочим понеже ни ограничава, без да осъзнаваме че излизаме от мястото на Бащината протекция. По този повод в Еклисиаст 10:8 се казва:"...Който разбива ограда него змия ще ухапе.", а в Притчи 26:2 "Както врабче в скитането си, както лястовица в летенето си, Така и безпричинна проклетия не постига."
В която и държава да отидеш, ако не знаеш закона, ти си слаб, с тебе могат да правят каквото си поискат, лесен си за манипулиране. Това че не знаеш, че нещо се наказва не те освобождава от наказателна отговорност. Също така ако не знаеш, какво ти се полага по закон можеш да умреш от жажда докато газиш до колене във водата.
Там са всички предупреждения, но и всички обещания.
Някога Божието слово имаше силата на "Конституционен" текст. Колко пъти обстоятелствата се променяха от едно простичко: "писано е..., аз го вярвам!"

Ето това ни беше откраднато по много хитър начин. В момента, в който изгубихме респекта си към Божието слово, изгубихме и силата му в живота си.

Ние търсим да се чувстваме добре, да сме благословени, да се ползваме с уважение, да сме здрави, да успяваме, да бъдем опазени в трудно време и много други неща. Търсим ръцете, а не лицето, подаръка, а не Онзи, който ти го подарява. Всичко от което имаме нужда е в Христос! Всичко останало е следствие!

Моля се да си върнем жаждата за Неговите думи, които носят живот и промяна!

Обещанието, което ни е дадено гласи: Лука 1:53 " Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни"
Не бъди от тези на които всичко им е ясно. Бог ще те отпрати празен!

Исус Навиев 1:8-9 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.
9 Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе, където и да идеш.

Не чакай промяната да дойде от някъде. Ти си този, който решаваш кога да започне тя в твоя живот. Всеки, който е опитал от онзи славен живот, знае какво е изгубил.
А залогът е твърде голям, за да бъде отмахнат с лека ръка.


В следващите публикации ще разгледам останалите "паразити", които изсмукват жизнеността на християните:

2.Решихме че знаем много.
3.Решихме че сме по-добри или специални от другите.
4.Понятието "грях" се разми покрай учението за "новото създание"
5.Забравихме от какво бяхме измъкнати и какво ни беше простено.
6.Позволихме да се заквасим с лицемерие
7.Житейските грижи издигнати като гора над крехката тревичка на вярата.

1Йоан 3:14-15

14. Това че обичаме нашите братя и сестри, е белегът че сме преместени от смърт в живот. Всеки който не обича, все едно че е умрял. 15. Всеки който мрази брат си или сестра си е убиец, а вие знаете много добре че вечния живот и убийството не вървят ръка за ръка.