Защо угасват помазаните ?! 1

Едва ли има човек, който с носталгия да не си спомня времето на своето ранно християнство, онзи огън в сърцето, онази непорочна вяра тласкана от пълна отдаденост, съпроводена с кардинална вътрешна промяна на ценностната ни система. Всеки един от нас беше запленен от нещо нечувано и невиждано до сега, от една личност, която няма аналог в този свят, от едно учение, което преобръща всички представи за живота и смъртта. Бог и Неговото Слово беше в центъра на нашият живот. През него се пречупваха нашите взаимоотношения, поведение, възприятия за правилно и грешно. Стандартът на християнският ни живот беше толкова висок, че за повечето християни днес изглежда като един прекрасен сън и недостижима мечта. Защо? Били ли сме по-силни тогава отколкото сега. Не мисля, дори напротив- едва прохождахме в този нов и необятен свят на Божията любов и чистота, за който до скоро сме били слепи. Били сме по-наивни? О, напротив. Доста от нас бяха твърде големи скептици, но въпреки "мъдрите" си доводи бяха запленени от Един, който в огромната си любов и загриженост, стигна до крайност като размени Неговия живот за нашата смъртна присъда. "Времената бяха такива" ще каже някой. По скоро хората бяхме различни , ще кажа аз. Времето или епохата не може да се самоопредели. Хората и тяхното поведение са тези, които определят каква е епохата.

Къде бяхме излъгани? Кое ограби този вълнуващ живот? Цената ли ни се видя висока?

Нека извадя на светло оръжията, на които станахме жертва:

1. Откраднаха ни Божието Слово.
Библията от "Божие Слово" и наръчник/законодателство/ за правилен начин на живот се превърна в литературно произведение с пожелателен характер. Как стана това?!
- Помня трепета и вълнението, с който в началото четяхме Библията. За нас това бяха думите на живия Бог, наставленията на Татко, който те обича и те учи как да се отнасяш с хората и обстоятелствата около теб. Беше напълно ново и коренно различно от това, на което бяхме свикнали в досегашния си живот. Живеехме го с радост, бяхме различни. Не се мъчехме да разберем "защо?" не трябва да отвръщам на злото със зло. Просто се доверявахме на този, който ни измъкна от грозните нокти на смъртта с цената на собственния си живот. Нямаше начин след всичко, което е направил за нас да не ни мисли доброто. Бяхме осиновени от най-добрият Баща на света! Четяхме много, четяхме Библията всеки ден, семената падаха едно след друго в сърцата ни и съвсем логично даваха своя плод.
Ето някои думи от Баща ни:
Притчи 3:1-8 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И обновление за костите ти.

Притчи 4:20-22 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.

Притчи 7:1-3 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

Притчи 2:1-8 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

Второзаконие 8:3 И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господната уста.

Словото ни е дадено, за да ЖИВЕЕМ чрез него, а не да му правим литературен анализ и да се чудим за какви преобрази да ровичкаме та да се чувстваме по-извисени от умствените си разбирания по него.
Бог е постановил "духовни" закони, също така както и материалните, и всяко несъобразяване с тях носи съответните последствия. Често ние се надяваме да минем метър като изтъкваме че сме негови деца, като че ли това ни дава право да правим каквото си искаме и то безнаказано. Често в живота си се питаме; "Защо точно на мен се случи това?".
Някои неща /доста по-рядко/ се случват, за да се проявят Божията сила и чудеса, докато други си ги докарваме сами чрез пренебрегване на онази ограда, с която сме оградени за наша защита, а не за заробване. Решаваме да я прескочим понеже ни ограничава, без да осъзнаваме че излизаме от мястото на Бащината протекция. По този повод в Еклисиаст 10:8 се казва:"...Който разбива ограда него змия ще ухапе.", а в Притчи 26:2 "Както врабче в скитането си, както лястовица в летенето си, Така и безпричинна проклетия не постига."
В която и държава да отидеш, ако не знаеш закона, ти си слаб, с тебе могат да правят каквото си поискат, лесен си за манипулиране. Това че не знаеш, че нещо се наказва не те освобождава от наказателна отговорност. Също така ако не знаеш, какво ти се полага по закон можеш да умреш от жажда докато газиш до колене във водата.
Там са всички предупреждения, но и всички обещания.
Някога Божието слово имаше силата на "Конституционен" текст. Колко пъти обстоятелствата се променяха от едно простичко: "писано е..., аз го вярвам!"

Ето това ни беше откраднато по много хитър начин. В момента, в който изгубихме респекта си към Божието слово, изгубихме и силата му в живота си.

Ние търсим да се чувстваме добре, да сме благословени, да се ползваме с уважение, да сме здрави, да успяваме, да бъдем опазени в трудно време и много други неща. Търсим ръцете, а не лицето, подаръка, а не Онзи, който ти го подарява. Всичко от което имаме нужда е в Христос! Всичко останало е следствие!

Моля се да си върнем жаждата за Неговите думи, които носят живот и промяна!

Обещанието, което ни е дадено гласи: Лука 1:53 " Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни"
Не бъди от тези на които всичко им е ясно. Бог ще те отпрати празен!

Исус Навиев 1:8-9 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.
9 Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе, където и да идеш.

Не чакай промяната да дойде от някъде. Ти си този, който решаваш кога да започне тя в твоя живот. Всеки, който е опитал от онзи славен живот, знае какво е изгубил.
А залогът е твърде голям, за да бъде отмахнат с лека ръка.


В следващите публикации ще разгледам останалите "паразити", които изсмукват жизнеността на християните:

2.Решихме че знаем много.
3.Решихме че сме по-добри или специални от другите.
4.Понятието "грях" се разми покрай учението за "новото създание"
5.Забравихме от какво бяхме измъкнати и какво ни беше простено.
6.Позволихме да се заквасим с лицемерие
7.Житейските грижи издигнати като гора над крехката тревичка на вярата.