Или "Как надмеността се засели по светите места"
....продължение:
Изключително трудно ми е да определя, кое е по-лошо: надменността към невярващите хора и чувството ни на превъзходство над тях, или надменността и чувството на превъзходство вътре в църквата?!
Съдейки по това че и двете са плод на гордостта и себелюбието, мога да заявя съвсем отговорно че са рожба на пъкъла, при това доста добре обгрижвана и защитавана.
Непонятна ми е неспособноста на голяма част от християните да разговарят открито за проблемите, които имат. Може би това е породено от чувството за непогрешимост и себеправедност.
"Не може църквата да има проблеми и ако има то те не са в нас".
Скъпи мои братя и сестри, пастори, служители с местно, национално, международно или
интергалактическо значение. Ако не си затваряте очите и запушвате ушите за очевидното може би ще ви е по-лесно да забележите огромната разрушителна мощ, на това оръжие на Сатана, което разпокъсва тялото на Христос-Църквата: Светският модел на власт и превъзходство, който така добре си е паснал на нашите църковни структури /не навсякъде разбира се/.
Като че ли Христос ни каза: "Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях. Но между вас няма да бъде по-различно; Направете си фирменно ЕООД и така ще преуспява Моето царство.Но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде министър /означава служител/;"
Е,знаем нашите министри как се държат отвисоко към хората, на които уж служат, като цялото им "служение" се състои в командване . Света може да нарича това "служение", но не и Бог.
Христос не раздаде позиции /както искаха Йоан и Яков/, Той раздаде работа за вършене:
"...и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;"
Никой от нас не е "Главен дистрибутор" на Евангелието, който длъжен да държи в контрол и подчинение всички останали. Нито някой е обявен за главен защитник и кръстоносец на Бог.
Защо се държим като такива тогава? Да зачиташ мнението на човека до теб и да го уважаваш, както прави и Бог чрез свободната воля, която е дал, не е признак на слабост, а на зрялост и сила.
Бог спря ли да те обича и да търси път към сърцето ти тогава, когато твоето мнение се различаваше от Неговото, когато ти искаше да вървиш по своя, а не по Неговия път?
Защо не се държим по същия начин и ние един към друг в такива моменти? Той ни е показал пътя, но ние сме по-ревностни от Него, а ? По скоро по-себелюбиви!
1Послание на Петър 5:5 "Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! ВСИЧКИ един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат."
В тялото няма по-важна и по-маловажна част. Всичко е свързано във взаимодействие.
Бог не е по-близо до пророка или пастира отколкото до обикновенния вярващ, нито единия е по-любим от другия.
Дори самото разделение на "обикновен" и "служител"/необикновен/, на "миряни"/може би защото трябва да стоят мирно/ и духовенство въведено от "Николаитите" е омразно на Бог/ако може да се вярва на "Откровение на Йоан 2:6"/.
Духът на Бог е еднакво незаслужено и върху единия и върху другия.
Ефесяни 4:11-13 "И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите; 13 докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
Всичко това са длъжности, не позиции. Не бързай, позициите ще бъдат раздадени горе, за където се казва че: "МНОЗИНА първи ще бъдат последни, а последните първи."Тия длъжности са дадени от Господаря с цел да бъде изграждано неговото тяло, не да бъде рушено.
Целта на всички дейности и служения е:
В християните да се изобрази Христос- Неговият характер!
Колко е просто. Това е най-важното и за това 90% от Новия завет описва само това. Нямаш ли го, всичките ти дейности, "видението" на лидера, дори и саможертвата е "мед що звънти и кимвал що дрънка".
Не мога да разбера, какъв е тоя стремеж човек да е "отгоре",
да е "пръв сред равни"/което само по себе си е смешно противоречиво/,
да иска да те води на всяка цена и да го слушаш за всичко.
Ами нали тогава попадаш в графата: "МНОЗИНА първи", не "някои първи", нали Яков предупреждава че в позицията на водач ще приемеш по-тежко осъждение за мястото, на което си завел божиите хора.
Ами в тоя ред на мисли, мога ли да попитам кой е отговорен за настоящето положение на църквата, за разпиляването на толкова много повярвали хора?
Дали водача не е замислен повече да стане по неговата, отколкото за последствията от действията му?
На нас протестантските вярващи, поради голямото ни фамилиярнечене с Бог ни се струва майтап че същият този "Скъпи Татенце" може да ти каже: " Дръпни се от мен, не те познавам". Дали си трън или смокиня определя плода, който раждаш, не табелата, нито претенциите или самочувствието ти, нито какво вярваш че си!
Колкото и да си затваря очите човек, не може да не види че в световен мащаб огромно количество християни спират да ходят на богуслужения /умишлено не казвам на църква, понеже уж знаем че църква е тялото, но си имаме предвид богуслужението- то е църквата/
Тия, които посещават богослужения веднага започват да класифицират другите като отпаднали, неспасени, като бунтари, далеч от правия път.... Дали обаче това е така?
Изключително ме впечатлиха думите на един пастир на събиране на всички пастири включително и служители, които са излезли от църквите в града Х.
Повода на събирането беше как да се направи организацията на една мащабна евангелизация на гост евангелизатор.
Та той каза: "Не мога да разбера защо търсим нови хора, след като ние не сме способни да упазим старите, които сме имали. Та нали тези нови като мине време и ни опознаят, и те ще си тръгнат."
Колко малко са хората, които биха си го признали?
Жалкото е че повечето тълкуват това като нежелание да се изпълни "великото поръчение", а то беше просто призив да си закърпим коша, че рибата изтича. Ето това правим: Чудим се какви методи да използваме за да напълним чувала, а той се оказва че е съдран.
Ако пък недай си Боже кажеш че "царят е гол" или "чувалът е съдран" то рискуваш да те нарекат бунтар, заблуден, слуга на дявола, неспасен и какво ли още не. Колко средновековно!
"Всеки който не ни се покорява и мисли различно е против нас, той е еретик."
Какви огромни усилия полагаме да предразположим някого към вярата, колко благи и мили сме към него, нищо че е бил убиец, или тя-проститутка: Бог ги обича и приема.
И това е така, но не приема ли и ония, които не са съгласни с нас, или пък смеят да посочват грешките ни, или просто искат съдба различна от тази на слушателски електорат, който с постоянство си търка пейката в църковната сграда и си дава чинно десятъка и дарението.
Грозната истина е, че някои "водачи" биха били много доволни, ако хората излезли от църквите им отидат в света, защото това ще покаже на всички че ТЕ са били прави. Ще затвърди позицията, че в тази църква пътя към небето минава само през "видението" на пастора, всички други са "отцепници" тръгнали към ада.
Много водачи възприемат себе си като "Бащи", но не са много тези, които наистина се държат, като такива. Да не би физическите ви деца да са винаги послушни, да не би да следват винаги пътя, който искате да им предначертаете? Не! Но, Обичате ли ги? - Да! Гоните ли ги от дома? Не сядате ли да изчистите всяко недоразумение и всеки възникнал проблем? Сигурно никога не отстъпвате? Сигурно никога не грешите като родител?
Е, за да не е двоен стандарта ви, дръжте се по същия начин и към хората, които искате да ви третират като "баща". Или се дръжте с физическите си деца по начина, по който се държите към "духовните" си деца и ще видите до къде ще я докарате.
Всичко, което казвам не е нападка или осъждане към никого, за това и не визирам конкретни личности. Един Бог е съдия. Това е проста констатация на онова, в което живеем, и което не смеем да си признаем.
Това че отричаш че си болен не те прави здрав.
Но ако си разумен и си направиш добра диагноза, /както Христос постави диагноза и предписа лечение на всяка една от църквите в "Откровение"/ то вероятността да се насочиш към правилното лекарство е доста по-голяма.
"Мълчи", за да не отблъснем хората от вярата, или да не се съблазнят вярващите не
решава проблемите. Не това че някой е казал:"царя е гол" отблъсква хората, а факта че царя наистина е гол.
Мислиш че като си мълчи човек, никой няма да го види, така ли?
Хората, които много християни мислят за "глупав, сляп, грешен,..." свят, далеч не са глупави, слепи или лесно манипулируеми.
Да, имаме проблеми, но желаем ли да ги разрешим?
Нека помогна на лидерите на църкви, като посоча какво отблъсква хората от тях:
1.Нисък морал на водача/те/.Несъответствие между това, което проповядват и начина, по който живеят.
2.Тежкарския имидж, нахаканос, показност, по-висока класа, неземни хора.
3.Недостъпност /постоянно заети, но не и с хора/. Въпрос на голяма "чест" е да си уредите среща, а за гостувания не говорим.
4.Непрестанно говорене за пари. Все има слово за дарението, като че е най-важната част от християнския живот. Хайде повярвайте че Бог плаща това, което е поръчал. Когато секнат средствата не обвинявай хората, а виж какво поръчваш.
А и да работи човек не е толкова унизително.
Щом апостол Павел обърна половин Европа и Мала Азия работейки, и каза на презвитерите в Милит че е "по-блаженно да дава човек, отколкото да получава", не на църквите им, на презвитерите, то ние едва ли имаме оправдание.
5.Финансови злоупотреби, липса на пълна прозрачност. Нека ви кажа: Нищо не остава скрито в дългосрочен план.
6.Желанието да контролираш живота, развитието и переспективите в живота на човек. Дали най-лесния начин да контролираш таланта на някого не е да го направиш "платен служител"? Няма новозаветен аналог на това а и това спомага разделението на миряни и духовенство.
7.Това че жена ви се чувства непълноценна и това я депресира не означава че трябва да я произведете в чин пастир. Така орязвате истинските и дарби и таланти,които не е задължително да са свързани с църковна дейност, а и не можете да заблудите хората.
Не е достатъчно да си лекар, за да бъде и жена ти лекар, както и жената на инженера не е инженер, колкото и да са едно цяло.
Отделяй и повече време и любов. Помогни и да открие призванието си.
Покажи и че няма "духовни" и "недуховни професии". Има "духовни" и "недуховни" хора.
Повярвайте ми, ще отървете нея, себе си и църквата, в която служите от много беди!
8.Забелязвай хората, бъди по-земен, обичай ги и те ще ти отвърнат с любовта си. Исус никога не е искал някой да издига авторитета му. Той обичаше хората, проповядваше истината и те сами го следваха. Не бъркай проповедника с пастира/овчаря/. Пастир/овчар/, не е титла, а професия която най-ясно онагледява работата, за която е призван човека. Обикновенно овчаря мирише на овце, не на "Шанел". Думата "пастор" не съществува в цялата Библия! Търси падналите и ги вдигай, превързвай раните им, не ги оставяй да умират по шубраците. Бъди пастир!
9.Проповядвай чистото Божие Слово, не човешки поучения и стой под властта на Святия Дух- Единственният упълномощен да променя сърца, характери, да върши чудеса!
Почит и уважение към всички ония водачи, които поради любовта си към Бог, са приели изключителната тежест и отговорност да са пример на братята си и в слово и в дело, които обичат хората за които се грижат. Респект към тези, които са платили цената на собственното си его и удобство, за да помогнат на Божиите хора да вървят в пътя на освещението. Тяхната награда наистина ще е голяма!
Аз лично се радвам че познавам такива хора.
Често обаче, хора които са напуснали църковните събрания остават с дълбоки рани и огорчение в живота си, което може да доведе до омраза и настройки с всичките им духовни последствия.
Приятели, искам да ви кажа, че когато повярвахме, ние не повярвахме в "църквата" а в Господаря Христос. Бяхме пленени от Неговата безкрайна любов към нас, която е крайно незаслужена.
Моля ви, не позволявайте на човек, обстоятелство или каквото, и да било друго да застане между вас, и Бог.
Когато получи дарът на спасението бяхте само ти и Той.
Развивай тези взаимоотношения независимо къде си и как са се отнесли с тебе.
Прости всичко и на всекиго, така както и Бог ти е простил.
Не се оковавай собственоръчно с оковите на непростителността.
Не те карам непременно да ходиш на църковни служби, макар че би било добре, стига да намериш мястото си някъде, но не спирай да се събираш с вярващите си приятели, бъдете общност, семейство. Не спирай да се молиш и да четеш Божието слово, понеже то е вечно и ще донесе добри плодове в живота ти.
Обичай хората и не се сравнявай с никого. Бог ти е дал уникален живот, който да изживееш заедно с Него. Мислите, които има Той за нас са мисли за мир, за бъдеще и за надежда!
В заключение:
Оставете се от мисълта, че някой е по-специален. Оставете се от желанието да сте НАД.
Това опустоши и разпарчети църквата.
Ако избереш пътя на Христос да си ПОД, ще се изненадаш, колко далеч можеш да отидеш в ходенето си с Него. Много по-добре е Бог да те потупа по рамото, отколкото човек.
Притчи 13:10" От гордостта произлиза само препиране; но мъдростта е с ония, които приемат съвети"
Нека Божието слово има върховенството и крайната дума по всеки въпрос:
1Послание на Петър 3:8-12. "Да обобщим всичко казано дотук: Бъдете благосклонни, отзивчиви, обичливи, състрадателни, смирени.
9. Това се отнася за всички вас без изключение. Не си омъщавайте, нито бъдете язвителни и саркастични. Вместо това отнасяйте се внимателно към всички и ги
благославяйте. Вие сте Божиите избрани, и Той ще ви благослови. Писанието казва:
10. “Който иска да приеме живот и да види дни изпълнени с добро, ето какво трябва да върши: Да не казва нищо зло или нараняващо, 11. да презира злото и да се усъвършенства в доброто, да преследва мира с всички сили. 12. Бог гледа на всички, които Му се покряват, и слуша техните молитви. Но се противи на всички, които вършат зло." /Нова разширена версия/
