Защо угасват помазаните ?! 3 "Ние сме по-специални"

Или "Как надменността се засели по светите места"

След като започнахме да приемаме написаното в Библията като благопожелания, а не като заповеди, но пък изградихме доста добри умствени разбирания по тази материя, дойде и сравнението. Тези, които имаха най-солидни познания започнаха да се имат за нещо повече от всеки, който не беше на тяхното ниво. Времето, в което се събирахме да си споделяме един на друг истините, които Бог ни беше разкривал и да си разказваме какво се случваше в живота ни, някакси неусетно отмина. Затворихме се в себе си и от семейство, което споделя, се превърнахме в две категории хора: говорители и слушатели. Защо? Защото това време бе откраднато за платформа на ораторски себеизяви. Да проповядваш Словото изглеждаше по-духовно, отколкото да го живееш. В едното си център на внимание, докато в другото си неизвестния "самарянин" дето даже името не му знаем. Всеки искаше да говори.
Дойде времето на "НИВАТА".
Вярващият със задоволство се чувстваше на по-високо ниво от "грешният, гнусен, погиващ свят". По-старите във вярата със снизхождение и превъзходство потупваха новоповярвалите или нередовно посещаващите богослужението. Да, но служителя в църква се оказа на по-високо ниво и от тях, /все пак той "служи" на Бога, а те не/. Е, може да е служител, но не е на нивото на "показните" служения, все пак друго си е да си "водач на хваление", но дори и той рядко е "презвитер". Да не забравяме обаче че над презвитера има и пастор, а в не редки случаи над пастора е жена му. Над тях често са епископи, деноминационни глави, папи... Все хора. И най-сетне, над всички е Бог.
Аз няма да обсъждам формата и структурата на църквите дали е правилна или не,понеже дали е магарешка челюст или меч инструмента си е инструмент, средство за постигане на определена цел /стига средството да не се превърне в самоцел, както май често се случва/, а по-скоро съдържанието, което стои зад тези форми.

Нека започна с отношението ни към "невярващите" и "света":

От всички проповеди за излизане от света и търсене само на Божието царство, така здраво излязохме, че не знам в коя галактика се заселихме. За много хора излизане от света беше да зарежат старите си приятели, да обърнат гръб на родителите си, да захвърлят образованието си... и оправданието беше:"Бог идва скоро, няма време за учене....Трябва да се отделим от този грешен и гаден свят".
Хм. Може би ти не си бил грешен и затова Бог те е спасил? Да не би и до този момент да не грешиш? Трябваше ли и ти да бъдеш третиран по този начин, когато беше още в "света"? Ами ако този, който ти е говорил за Бог се беше "отделил" от "света"?
Изолацията, която последва беше пагубна за църквата и за отделните вярващи. За църквата: защото се превърна в сектоподобна организация и за християните: понеже се превърнаха в консуматори и неделни слушатели.
И до ден днешен толкова християни са се затворили в малките си групички и общностти, и не смеят да си покажат носа навън, да не би "света" да ги поквари, като че ли Божият огън, който пламна в сърцата ни е свещ, на която и най-малкия полъх на света, и е достатъчен, за да угасне.
Исус казва:
Йоан 12:46 "Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.", не на вярващите, а на "света".
Както и:
Лука"5:31 "Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните."
Да, ама ние не мислим като Исус. Ние се пазим от това, в което Исус иска да ни вкара.
Йоан 17:18 "Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;"
Къде??? В света? Не може да бъде, та нали точно от там ни измъкна, защо да ни праща отново там?
Жалкото е че след толкова години изолация веднага можеш да познаеш по маниера, начина на изразяване и използваните думи църковният възпитаник. Той има "духовен речник". По времето на Славейков щеше да изглежда нормален човек, но не и сега.

Нека все пак видим от кое на "света" трябва да се пазим и дали се упазихме. Дали не се пазихме от опаковката, а постлахме червен килим в църквите си на съдържанието?

1Йоан 2:15-16 "Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
16 Защото всичко що е в света, похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света;

Нека погледнем същия стих и в "Нова Разширена Версия"
1Йоан 2:15-16. "Не обичайте пътищата на света, нито светските блага. Ако обичате света, няма да можете да обичате Отец. 16. Всъщност всичко, което се върши в света – похотта и желанията на егоистичното ти естество, да искаш всичко за себе си, да искаш да изглеждаш важен, няма нищо общо с Отец. Това просто те изолира от Него."

Да ти се струва познато? От характера на света ли избягахме или само прецедихме визията му?
Себецентрирани ли сме? Искаме ли да изглеждаме "важни"?


Йоан 15:16 "Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде."

Тук Исус също казва, не да излизаш "от", а "във" света. Но за мен истинският проблем са думите му че сме определени, ей така, както сме между хората в света - да даваме плод и то не само за пред хората, а траен.Тоест не само външно поведение, но и Характер.

"Тогава Отец Ми ще ви даде, каквото поискате в Мое име." /"Нова Разширена Версия"/
Може би това е отговор на въпроса:Защо не получавам това, което искам?"

Та нека видим за справка, какво има в предвид Бог под "плод"?!

Галатяни 5:22-23 "А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон."

Да погледнем и в "Нова Разширена Версия"
Галатяни 5:22-23 "Но какво се случва когато живеем по Божия начин? Духът Му ни прави обичащи, щастливи, спокойни, търпеливи, мили и сърдечни, добри, верни, и преданни, 23.благородни, и себевладеещи се. Срещу такъв начин на поведение няма закон."

Та затова ни е страх да излезем в света: - за да не ни промени, понеже нямаме онзи начин на живот, който би променил него!

Е, мисля че ни стана малко по-ясно за какво сме били "определени".


Лука 9:54-55 "Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 А Той се обърна та ги смъмра и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси."

В кой век живеем? Ние новозаветни вярващи ли сме?
И до ден днешен ние сме готови на момента да унищожим, вместо да покажем милост.
На Бог това никак не му допада, това не е Неговия Дух!

Лука 18:9-14 "И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза им тая притча:
10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси."


Дали сме по-добри от хората "навън"? Аз не смея да дам такава оценка.
Ако се опиташ да разбереш, че сме замесени от една и съща глина, и че единственната разлика е че нас, в огромната си милост и съвсем незаслужено Някой ни изчисти, и сложи съкровище в нас, то тогава благодарността към този Някой, ще те кара по-малко да сравняваш и повече да обичаш!


Как обаче сравнението, съревнованието, високомерието и другите производни на гордостта, /освен в отношението ни към близки, приятели и роднини/светски//се разпростря и помежду ни?!

.... следва продължение....




............

Защо угасват помазаните ?! 2 "Знам всичко"

Решихме че знаем много.

След като в предишната си публикация ви показах че липсата на РЕСПЕКТ към "Библията" като към "думите на живият Бог" ограби живота ни откъм силата, която носи, ще продължа с онова, което последва.

Осия 13:6 Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; За това Ме забравиха.

Преядохме! Изградихме правилните доктрини, научихме толкова много пасажи от Библията, изградихме мнение по всички въпроси. Всичко до тук би било добре, ако се използваше обаче по предназначение. Мечовете, които ни бяха поверени, за да разрушаваме делата на дявола се обърнаха един срещу друг и се започна една сеч.... Не знам, до колко осъзнаваш, какво страдание причинява това на нашият набесен Баща?!
Но противникът знае много добре това и е в екстаз всеки път, когато се вдигне брат срещу брата си.
Не знам дали осъзнаваш че неволно, дори от "ревност" за Господа можеш да се превърнеш в единственото оръжие, което противника може да използва срещу Бога.
Римл.6:16 "Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате..."
Йоан 8:34"Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха."

Римл.8:14 "Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове"

Колко от пророците бяха убити от "ревност за Господа" в защита на това, което смятаме за "Правата вяра" и то от вярващи, не от невярващи. Самият Господ Исус беше предаден и убит не от невярващи а от вярващи, които си мислеха че така защитават чистотата на "Божията доктрина". Знаем че заемаха духовни длъжности, но чии слуги бяха те питам аз? Чий слуга искаш да си ти?
Гръмката фраза: "Аз съм свободен човек" всъщност е пълна илюзия и самозаблуда.
ВСЕКИ слугува на нещо или на някого! Някой слугуват на хорското мнение, други на страха си, на непростителността си, на алчността, на сексуалните си желания, на лицемерието, на горделивостта, на човек, на жаждата за контрол.... Списъкът е безкраен.
Фактът е че всеки ще получи заплатата си от онзи, на когото се е покорявал!
Битката за това чия вяра е "най-правата вяра" и днес ни показва разкъсаното тяло Христово. Защо? Понеже другият е различен? Или защото твоите убеждения са най-правите? Огледай се и осъзнай до какво е довело това в световен мащаб. По плода можеш да познаеш едно нещо доколко е добро или не е.
Толкова е отблъскващо да гледаш как в иначе "християнски" форуми така наречените "братя" се давят като бесни кучета, заръфали някой дребен кокал, като че ли от това зависи съдбата на човечеството. Такива зъби в едно привидно приятно изглеждащо агне. Срам!!!
Исус отвърна на това извратено разбиране че; "който не е с нас е против нас" по следният начин:

Марк 9:38-40 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не следваше нас.
39 А Исус рече: Недейте му забранява; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

Хора странят един от друг, не си говорят, не могат да си простят , защото другият не мислел като тебе. А видиш ли ти знаеш най-добре и виждаш най-ясно.
И накрая се оказва че прецеждаш комара /толкова си изтънчен и гнуслив/, а поглъщаш осраната камила.
Отстояваш превъзходството си, разрушавайки взаимоотношения и вършейки грях след грях /непростителност, надменност, омраза../
Е? Инструмент в чии ръце си бил? Не мисля че в Божиите.

Филипяни 1:15-18 Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои от добра воля.
16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм изпратен да защищавам благовестието;
17 а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено като мислят да ми турят тъга в оковите ми.
18 Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било присторено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.

А ти радваш ли се?

1Коринт. 8:1-2"...Знам, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта изгражда.
2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.

Ето как се ражда гордостта! /която като убиец N1 ще бъде тема на отделен разговор/
За нея ще кажа само едно: Когато тя се настани в тебе Бог ти става противник!!!

Яков 4:6 "...Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

Нека видим Божието мнение по въпроса:
Римляни 14:1"Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му"

Притчи 26:12 "Видял ли си човек, който има себе си за мъдър? Повече надежда има за лудия, околкото за него."

Всичко тези стихове не са пожеланията на апостол Павел към нас вярващите, а заповедите на Господаря/това означава Господ/ Христос. Мисля че разгледахме това в предната статия.
Не виждам да ни е оставил място за преценка, дали да го направя или не.
Единият господар ти казва: "Прави правилните неща", докато другият господар тръби: "Прави каквото ти харесва". Колко привлекателно, а? Но безплатен обяд няма.
И докато Исус плати "нашият обяд", то когато си живял по принципите на другия господар си плащаш сам.

Твърдим че обичаме Бог, но той казва: "Който ме обича ще пази заповедите ми"
Ето някои от тях:
Римляни 12:9-18 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.
10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреварвайте се да показвате един на друг почит.
11 В усърдието бъдете нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.
12 Радвайте се в надеждата, в скръб бъдете твърди, в молитва постоянни.
13 Помагайте на вярващите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете
15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.
16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.
17 Никому не връщайте зло за зло; грижете се за това, което е добро пред всички хора;
18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички хора.

Разликата между знанието и мъдростта се състои в една простичка дума: "дела"
Ако искаме знанието, което имаме да не ни завлече чрез надменност или апатия не е зле да си размърдаме задниците, и да си покажем носа вън от удобното ни местенце.
Матей 11:19 "Мъдростта се показва от делата си".

Християните не сме лоши хора, но малко повече искренност и смирение няма да ни е излишна!
Малко повече зачитане на човека до теб и готовност да се учим повече би ни прилягало, като Христови ученици. Като че ли, не ни отива да се изживяваме като "Христови доценти".

Нека не пренебрегваме Бащиното предупреждение:
Откровение 3:15-21 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не лъсне срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
19 Ония, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
21 На този, които победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

Защо угасват помазаните ?! 1

Едва ли има човек, който с носталгия да не си спомня времето на своето ранно християнство, онзи огън в сърцето, онази непорочна вяра тласкана от пълна отдаденост, съпроводена с кардинална вътрешна промяна на ценностната ни система. Всеки един от нас беше запленен от нещо нечувано и невиждано до сега, от една личност, която няма аналог в този свят, от едно учение, което преобръща всички представи за живота и смъртта. Бог и Неговото Слово беше в центъра на нашият живот. През него се пречупваха нашите взаимоотношения, поведение, възприятия за правилно и грешно. Стандартът на християнският ни живот беше толкова висок, че за повечето християни днес изглежда като един прекрасен сън и недостижима мечта. Защо? Били ли сме по-силни тогава отколкото сега. Не мисля, дори напротив- едва прохождахме в този нов и необятен свят на Божията любов и чистота, за който до скоро сме били слепи. Били сме по-наивни? О, напротив. Доста от нас бяха твърде големи скептици, но въпреки "мъдрите" си доводи бяха запленени от Един, който в огромната си любов и загриженост, стигна до крайност като размени Неговия живот за нашата смъртна присъда. "Времената бяха такива" ще каже някой. По скоро хората бяхме различни , ще кажа аз. Времето или епохата не може да се самоопредели. Хората и тяхното поведение са тези, които определят каква е епохата.

Къде бяхме излъгани? Кое ограби този вълнуващ живот? Цената ли ни се видя висока?

Нека извадя на светло оръжията, на които станахме жертва:

1. Откраднаха ни Божието Слово.
Библията от "Божие Слово" и наръчник/законодателство/ за правилен начин на живот се превърна в литературно произведение с пожелателен характер. Как стана това?!
- Помня трепета и вълнението, с който в началото четяхме Библията. За нас това бяха думите на живия Бог, наставленията на Татко, който те обича и те учи как да се отнасяш с хората и обстоятелствата около теб. Беше напълно ново и коренно различно от това, на което бяхме свикнали в досегашния си живот. Живеехме го с радост, бяхме различни. Не се мъчехме да разберем "защо?" не трябва да отвръщам на злото със зло. Просто се доверявахме на този, който ни измъкна от грозните нокти на смъртта с цената на собственния си живот. Нямаше начин след всичко, което е направил за нас да не ни мисли доброто. Бяхме осиновени от най-добрият Баща на света! Четяхме много, четяхме Библията всеки ден, семената падаха едно след друго в сърцата ни и съвсем логично даваха своя плод.
Ето някои думи от Баща ни:
Притчи 3:1-8 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И обновление за костите ти.

Притчи 4:20-22 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.

Притчи 7:1-3 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

Притчи 2:1-8 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

Второзаконие 8:3 И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господната уста.

Словото ни е дадено, за да ЖИВЕЕМ чрез него, а не да му правим литературен анализ и да се чудим за какви преобрази да ровичкаме та да се чувстваме по-извисени от умствените си разбирания по него.
Бог е постановил "духовни" закони, също така както и материалните, и всяко несъобразяване с тях носи съответните последствия. Често ние се надяваме да минем метър като изтъкваме че сме негови деца, като че ли това ни дава право да правим каквото си искаме и то безнаказано. Често в живота си се питаме; "Защо точно на мен се случи това?".
Някои неща /доста по-рядко/ се случват, за да се проявят Божията сила и чудеса, докато други си ги докарваме сами чрез пренебрегване на онази ограда, с която сме оградени за наша защита, а не за заробване. Решаваме да я прескочим понеже ни ограничава, без да осъзнаваме че излизаме от мястото на Бащината протекция. По този повод в Еклисиаст 10:8 се казва:"...Който разбива ограда него змия ще ухапе.", а в Притчи 26:2 "Както врабче в скитането си, както лястовица в летенето си, Така и безпричинна проклетия не постига."
В която и държава да отидеш, ако не знаеш закона, ти си слаб, с тебе могат да правят каквото си поискат, лесен си за манипулиране. Това че не знаеш, че нещо се наказва не те освобождава от наказателна отговорност. Също така ако не знаеш, какво ти се полага по закон можеш да умреш от жажда докато газиш до колене във водата.
Там са всички предупреждения, но и всички обещания.
Някога Божието слово имаше силата на "Конституционен" текст. Колко пъти обстоятелствата се променяха от едно простичко: "писано е..., аз го вярвам!"

Ето това ни беше откраднато по много хитър начин. В момента, в който изгубихме респекта си към Божието слово, изгубихме и силата му в живота си.

Ние търсим да се чувстваме добре, да сме благословени, да се ползваме с уважение, да сме здрави, да успяваме, да бъдем опазени в трудно време и много други неща. Търсим ръцете, а не лицето, подаръка, а не Онзи, който ти го подарява. Всичко от което имаме нужда е в Христос! Всичко останало е следствие!

Моля се да си върнем жаждата за Неговите думи, които носят живот и промяна!

Обещанието, което ни е дадено гласи: Лука 1:53 " Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни"
Не бъди от тези на които всичко им е ясно. Бог ще те отпрати празен!

Исус Навиев 1:8-9 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.
9 Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе, където и да идеш.

Не чакай промяната да дойде от някъде. Ти си този, който решаваш кога да започне тя в твоя живот. Всеки, който е опитал от онзи славен живот, знае какво е изгубил.
А залогът е твърде голям, за да бъде отмахнат с лека ръка.


В следващите публикации ще разгледам останалите "паразити", които изсмукват жизнеността на християните:

2.Решихме че знаем много.
3.Решихме че сме по-добри или специални от другите.
4.Понятието "грях" се разми покрай учението за "новото създание"
5.Забравихме от какво бяхме измъкнати и какво ни беше простено.
6.Позволихме да се заквасим с лицемерие
7.Житейските грижи издигнати като гора над крехката тревичка на вярата.